О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 476
София,15.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 07.06.две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 1084 /2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма], чрез юрисконсулт А. П., с вх.№59257/27.06.2011 г. на Софийския градски съд, срещу Решение от 16.05.2011 г. по гр.д.№13479/2010 г. на Софийския градски съд, ІV-В, с което е потвърдено решение от 30.07.2010 г. по гр.д.№543/2010 г. на Софийския районен съд, ІІ гр. отд., 58 състав, с което е уважен предявеният от И. А. Х. срещу касатора иск с правно основание чл.208 КЗ за сумата 20 800 лв., представляваща според възприетата от съда авто-техническа експертиза действителна стойност на автомобила към момента на настъпване на застрахователното събитие- противозаконното отнемане на автомобила. За разликата до пълния предявен размер от 23 100 лв. искът е отхвърлен, като в тази си част решението, като необжалвано, е влязло в сила. За да уважи предявеният иск, Софийският районен съд не е уважил възражението на касатора, че сключеният от ищеца договор за застраховка е недействителен, поради липса на правен интерес по смисъла на чл.195, ал.1, КЗ. Прието е, че ищецът се легитимира като собственик на автомобила с представената по делото фактура №21/13.03.2008 г., издадена в Италия, която е обсъдена във връзка с останалите доказателства по делото. С обжалваното въззивно решение са споделени изводите на районния съд относно неоснователността на възражението на касатора, направено на основание чл.195, ал.1 КЗ. Допълнително е прието, че ищецът е доказал собствеността върху автомобила и със свидетелството за регистрация, издадено от МВР на 17.03.2008г., което съгласно чл.33, ал.2 от Наредба №І-45 от 24.03.2000 за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и на ремаркетата, теглени от тях/ДВ бр.31І14.04.2000 г- ДВ бр.80/14.10.2011 г./ служи за идентифициране на превозното средство и удостоверява правото на разпореждане на собственика с него.
Касаторът [фирма] твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличието на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Навежда доводи, че съдът не е разгледал възражението му по чл.195, ал.1 КЗ за липса на застрахователен интерес. Издаденото свидетелство за регистрация на името на ищеца има само удостоверителна функция, нито създава права на собственост, нито замества титула на собствеността. Кредитираната от съда фактура № 21/13.03.2008 г., издадена в Италия, също не удостоверява правото на собственост, тъй като фактурата не е елемент от договора за продажба. Подържа основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 във вр. с чл.60, ал.6 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба И. Х. не взема становище по нея.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Касаторът не е посочил общото основание за достъп до касация, а именно да формулира точно и мотивирано, както го задължава чл.284, ал.3,т.1 във вр. с ал.1,т.3 ГПК значимия за изхода на делото правен въпрос, разрешен от въззивния съд при наличие на някои от допълнителните основания за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1-3 ГПК. Позоваването общо на въпроса за титула на правото на собственост с оглед съществуването на застрахователен интерес у ищеца не обуславя конкретните правни изводи на съда в настоящия казус. Вместо да формулира правния си въпрос съобразно конкретните факти и обстоятелства по делото, жалбоподателят се е задоволил с преповтаряне на изводите на въззивния съд относно приетото от него за установено правото на собственост на ищеца върху откраднатия автомобил, както и с преповтаряне на доводите си за тяхната неправилност. Не посочването на общото основание за достъп до касация само по себе си е достатъчно да се откаже селектиране на касационната жалба.
В случая не са налице и подържаните допълнителни основания за достъп до касация- чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Становището на касатора за правната природа на свидетелството за регистрация, доколкото е относимо към възражението му по чл.195, ал.1 КЗ, може да се квалифицира като значим за изхода на делото правен въпрос. За него, обаче, касаторът не доказва, че е разрешен в противоречие със съдебната практика. Представените две решения на Русенския районен съд и Ловешкия окръжен съд няма данни да са влезли в сила, поради което не представляват съдебна практика по смисъла на т. 3 на ТР1-2010-ОСГКТК.
Посочените две решения №987 от 26.11.2004. по гр.д.№157/2004 г. на ВКС-ТК и №655 от 16.10.2008 г. по т.д.№280/2008 г. на ВКС, ІІ Т.О., не са представени по делото като доказателства за наличие на противоречива съдебна практика по смисъла на т.3 на ТР 1-2010-ОСГКТК. Въпреки това, настоящият състав счита, че обжалваното въззивно решение не е постановено в противоречие с тях. С цитираните решения ВКС се е произнесъл, че фактурата не е основание за плащане на цената на престацията и че не е елемент от фактическия състав на договора за продажба. Докато Софийския апелативен съд е приел, че с оглед правната същност на фактурата като частен свидетелстващ документ, ищецът е удостоверил правото си на собственост върху откраднатия автомобил. При това становището на касатора за доказателствената стойност на фактурата не е обуславящо, защото изводите на съда за доказаното право на собственост на ищеца върху откраднатото МПС, не са направени единствено и само въз основа на фактура № 21/13.03.2008 г., а след преценка на целия събран по делото доказателствен материал, включително и свидетелството за регистрация и редът за издаването му, съобразно чл.12а от Наредба №І-45/24.03.2000 г.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 16.05.2011 г. по гр.д.№13479/2010 г. на Софийския градски съд, ІV-В, с което е потвърдено решение от 30.07.2010 г. по гр.д.№543/2010 г. на Софийския районен съд, ІІ гр. отд., 58 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: