Определение №974 от 23.12.2010 по ч.пр. дело №825/825 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 974

София, 23.12.2010 година

Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 22.12. две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева Мариана Костова

при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №825/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от Е. П. Д., чрез адвокат В. Д., с вх. 64328/21.09.2010 год. на Софийския градски съд, срещу Определение №12545 от 17.09.2010 год. по ч.гр.д.№9742/2010 год. на Софийския градски съд, ВО, ІІБ състав, с което е оставена без уважение частната въззивна жалба на настоящата жалбоподателка срещу разпореждане от 19.05.2010 по гр.д.№ гр.д.№11779/2010 год. на Софийския районен съд І Г.О., 28 състав, с което е върната частната й жалба, поради оттеглянето й.
По заявление на жалбоподателката Е. Д., чрез адвокат В. Д., с правно основание чл.410 ГПК е издадена на 19.03.2010 год. по гр.д.№11779/2010 год. на Софийския районен съд, І Г.О., 28 състав заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Жалбоподателката, чрез адвоката си, е подала молба с вх.№1012775/01.042010 год., в която твърди, че е допуснала фактическа грешка в заявлението, което е следвало да бъде с правно основание чл.417, т.3 ГПК и представя второ корегирано такова. Тази молба е квалифицирана от районния съд, като такава с правно основание чл.247, ал.1 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в издадената заповед за изпълнение. С разпореждане от 07.04.2010 год. по гр.д.№11779/2010 год. на Софийския районен съд,І Г.О., 28 състав заповедният съд е оставил без уважение молбата за поправка на очевидна фактическа грешка. Срещу това разпореждане жалбоподателката е подала частна жалба с вх.№1016198/30.04.2010 год., която е оставена без движение, като е указано на жалбоподателката да внесе 15 лв.държавна такса. С молба от 12.05.2010 год. жалбоподателката Е. Д., чрез адвокат Д. е оттеглила частната си жалба, поради което с разпореждане от 19.05.2010 год. по гр.д.№11779/2010 год. на Софийския районен съд,І Г.О., 28 състав е постановено връщането й. С обжалваното въззивно определение №12545 от 17.09.2010 год. по ч.гр.д.№9742/2010 год. на Софийския градски съд ВО, ІІБ състав е прието, че доводите на жалбоподателката за внасянето в срок на дължимата държавна такса по частната жалба са неотносими, тъй като тя е върната обратно не поради неотстраняване на нередовността й а, поради оттеглянето й.
В частната касационна жалба се твърди че, обжалваното въззивно определение е неправилно, защото разглеждането на частната жалба е било поставено под условие. Развиват се и оплаквания, неотносими към касационното производство, защото представляват твръдения за допуснати в заявлението за издаване на заповед за изпълнение фактически грешки- погрешно е посочила правното основание по чл.410 ГПК, вместо по чл.417 ГПК. Твърди, че въззивният съд въобще не е вникнал в проблема за извършеното от нея процесуално действие- оттегляне на частната си жалба под условие. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, като формулира правния въпрос :”Може ли разглеждането на частната жалба да бъде поставено под условие”.
Ответникът оспорва основанията за достъп до касационно обжалване, а по същество и основателността на частната касационна жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно определние не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Частната жалбоподателка не е посочила общото основание за достъп до касация, а именно правния въпрос, обусловил изводите на Софийския градски съд по конкретното дело. Доводите, развити от адвоката й, за извършване на процесуални действия под условие въобще не са правени във въззивната инстанция, поради което са недопустими и на това основание. Поради забраната за събиране на доказателства от касационния съд, недопустимо е за първи път пред касационния съд да се навеждат оплаквания за твърдени нарушения на материалния или процесуалния закон.
На второ място, поставеният правен въпрос, по същество си представляващ питане до съда дали е възможно да се прави оттегляна на частната жалба под условие, не е обусловил изводите на въззивния съд. Освен че такива съображения не се съдържат в частната въззивна жалба, поради което и въззивният съд не се е произнесъл по тях, то и въобще е невъзможно извършване на процесуално действие под условие. Модалитетите при сключване на сделките, са неотносими към процесуалните действия на страните, отправени до съда, защото със самото им извършване, настъпват правните последици, към които са насочени. В случая направеното оттегляне на частната жалба има за последица влизането в сила на обжалваното разпореждане, поради което то не може да бъде направено под условие.
Обясненията на жалбоподателката, направени чрез защитата й, за погрешно дадена квалификация на основанието за издаване на исканата в заявлението заповед за изпълнение и за твърдените задълженията на заповедния съд служебно да ги коригира, въобще не са отнносими към настоящето касационното производство, образувано по повод обжалване на прекратително определение, постановено поради оттегляна на частната жалба.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №12545 от 17.09.2010 год. по ч.гр.д.№9742/2010 год. на Софийския градски съд ВО, ІІБ състав
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top