О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 811
София, 03.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 18.11. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева Мариана Костова
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 502 /2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК по повод подадена касационна жалба от Е. Л.” гр.Габрово, чрез адвокат Е., с вх.№967/19.03.2010 год. на Габровския окръжен съд, срещу Решение №27 от 18.02.2010 год. по в.гр.д.№44/2010 год. на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено решение №536/07.12.2009 год. по гр.д.№1759/2009 год. на Габровския районен съд, с което е уважен предявеният от „О.” ЕООД гр.Габрово против касатора иск с правно основание чл.233 ЗЗД, като Е.- Й. Л.” е осъден да предаде на ищеца недвижим имот „Книжарница” с площ от 25 кв.м., находяща се на А. Габрово, поради прекратяване на сключения между тях наемен договор. Окръжният съд е възприел изводите на районния съд, че след изтичане на тригодишния срок по договора, той е продължен като такъв с неопределен срок, съгласно разпоредбите на чл.236, ал.1 ЗЗД и е прекратен на основание чл.238 ЗЗД с едномесечно предизвестие, считано от датата на връчване на нотариалната покана до наемателя за опразване на обекта.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуален закон. Навежда довода, че не са спазени изискванията за редовност на исковата молба- чл.127 и чл.128 ГПК тъй като неправилно е определена дължимата държавна такса, като такава по неоценяем иск. Подържа, че съдът не е обсъдил доказателствата по делото, свързани със статута на ищцовото дружество „О.” ЕООД гр.Габрово със 100% общинска собственост, от което следва, че породените правоотношения от сключения с него наемен договор не следва да се уреждат от ЗЗД, а от ЗОбщ.С. Касаторът Е. Л.” гр.Габрово развива доводите, че не е възникнало валидно наемно правоотношение, защото е заплащал не наем, а обезщетение за ползването на имота, както и че съдът не се е произнесъл по възражението му за изтекла обща петгодишна погасителна давност. Като основания за достъп до касация подържа тези по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Поставя като значим за изхода на делото въпроса ”може ли да бъде върнат имот, който не е предмет на представения наемен договор”, тъй като в противоречие със събраните по делото доказателства е уважен искът с правно основание чл.233 ЗЗД.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна активно легитимирана за това срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр.с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът не взема становище по касационната жалба.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Касаторът не е формулирал точно и мотивирано както го задължава чл.284, ал.1,т.3 във вр. с ал.3,т.1 ГПК на общото основание за достъп до касация, а именно да посочи материалноправнтия или процесуалноправен въпрос, обусловили правните изводи на съда. Въпросът за нередовността на исковата молба- твърдяното нарушение на чл.127 и чл.128 ГПК с оглед определянето на държавната такса като по неоценяем иск, не е решаващ за изхода на делото, тъй като дори и да е неправилно определена, тя може да бъде събрана допълнително.
Поставеният въпрос дали процесният имот е предмет на сключен между страните наемен договор, е свързан с възприемането на конкретната фактическа обстановка, правилността на която не може да бъде проверявана в настоящето производство. При това въпросът е и неотносим към спора, защото съдът е приел, че ползването на имота е продължило със знанието и без противопоставянето на наемодателя- хипотезата на чл.236, ал.1 ЗЗД, а не при хипотезата на чл.236, ал.2 ЗЗД- въпреки противопоставянето на наемодателя, в който случай се дължи обезщетение за ползване. Що се касае до правилността на тези изводи, доводите на касатора не могат да бъдат проверени във фазата по допускане на касационната жалба. Основанията за селектиране на касационната жалба са изброени изчерпателно в чл.280, ал.1 ГПК, които не препращат към чл.281, т.3 ГПК ,регламентиращ основанията за касационно обжалване, сред които са и тези за твърдяната неправилност на решението. Тези доводи не представляват същевременно и основания за достъп до касация.
Не посочването на общото основание за достъп до касация само по себе си е достатъчно основание да се откаже допускане на касационно обжалване. Не е налице и допълнително подържаното основание това по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Представените решения не доказват противоречива съдебна практика. С Решение №1422 от 17.12.2008 год. по гр.д.№1315/2008 год. на ВКС, V ГО, съставът на ВКС при установяване на наемните правоотношения между страните, е изключил приложението на ЗОбС, за който закон касаторът твърди, че следва да намери приложение в настоящия случай. Определение от 16.02.2009 год. по гр.д.№ 52/2009 год. на Хасковския окръжен съд няма данни да е влязло в сила, а определение №13913/15.12.2008 год. по адм.д.№14825/2008 год. на В., ІІІ О. не разрешава преюдициален гражданско правен спор по смисъла на т.3 на ТР1-2009-ОСГКТК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №27 от 18.02.2010 год. по в.гр.д.№44/2010 год. на Габровския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: