О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 196
София, 24.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 17.03. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
т.дело № 750 /2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма],[населено място], чрез адвокат Л. П., с вх.№6059/25.06.2010 год. на Софийския апелативен съд, срещу решение №231 от 10.05.2010 год. по гр.д.№1599/2088 год. на Софийския апелативен съд, 5 състав, ГК, с което е оставено в сила решение от 08.04.2008 год. по т.д.№1074/2007 год. на Софийския градски съд, ТО, VІ-9 състав, с което е бил уважен предявеният от [фирма] срещу касатора иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата 12 589.93 лв., представляваща цената на извършените от ищеца пощенски услуги- доставяне на предадените му от касатора колетни пратки до крайните получатели, както и предявеният при условие на обективно съединяване иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 1032 лв. лихва за забава върху дължимото възнаграждение. Отхвърлено е и направеното от касатора [фирма] възражение за прихващане със сумата 11 500 лв., което в първоинстанционното производство дори не е било индивидуализирано по основание- това е направено едва с въззивната жалба. Софийският апелативен съд е оставил в сила първоинстанционното решение, като е приел, че съобразно изслушаната по делото тройна съдебно –счетоводна експертиза възражението за прихващане, направено от касатора, е останало недоказано. Касаторът [фирма] твърди, че обжалваното решение е постановено при наличие на всичките основания на касационно обжалване по смисъла на чл.281,т.3 ГПК, като доводите за това са развити изцяло и само против неуваженото и от въззивния съд възражение за прихващане. Подържа основание за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като счита, че Софийският апелативен съд, поради неправилно приложение на закона, е достигнал до неправилния си извод за неоснователност и недоказаност на възражението за прихващане, което е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Това основание за достъп до касация мотивира и с твърдението си, че поради допуснати съществени процесуални нарушения-отказ от допускане на нови доказателства, необсъждане възраженията на касатора-ответник, съдът е достигнал до незаконосъобразни и необосновани правни изводи.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба оспорва основанията за достъп до касация, а по същество и основателността на касационната жалба.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Касаторът не е формулира общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- а именно да посочи материалноправния или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Този въпрос е винаги конкретен, включен в предмета на спора, индивидуализиран от ищеца чрез основанието и петитума на иска и е различен от въпросите за твърдяната неправилност на обжалваното решение. Преповтаряните доводи за неправилност на въззивното решение в частта, с която е отхвърлено възражението за прихващане, не представляват посочване нито на основното основание за селектиране на касационната жалба, нито на допълнителните такива. Те са изброени изчерпателно в нормата на чл.280, ал.1 ГПК, която не препращат към чл.281,т.3 ГПК, съдържащ основанията за касационно обжалване, поради допуснати нарушения на материалния и процесуален закон. По тези нарушения касационният съд може да се произнесе едва във фазата по разглеждане а касационната жалба по същество, след допускането й до касационно обжалване.
Не е налице и допълнително подържаното основание за селектиране на касационната жалба- това по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Сочените от касатора въпроси за нарушение на материалния и процесуален въпрос са от значение за точното прилагане на конкретните правни норми, но за да бъдат основание за достъп до касация, разрешаването на тези въпроси трябва да е същевременно и от значение за развитие на правото. Подържаното основание за селектиране на касационната жалба по смисъла на чл.280, ал.1,т.3 ГПК включва в кумулативна даденост двете предпоставки, а именно формулирания от страната правен въпрос да бъде не само от значение за точното прилагане на закона, но същевременно да бъде от значение и за развитие на правото. Касаторът въобще не е мотивирал в какво се изразява значението на поставените от него възпроси за развитие на правото. В изложението към касационната жалба липсват твърдения за непълнота на законите, за нуждата от тяхното коректвино тълкуване или за осъвременяване на създадена съдебна практика по смисъла на т. 4 на ТР1-2010 ОСГК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №231 от 10.05.2010 год. по гр.д.№1599/2088 год. на Софийския апелативен съд, 5 състав, ГК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: