О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 232
София, 07.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 31.03. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
т.дело № 818/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма],[населено място], чрез адвокати Б. М. и А. П., с вх.№32542 от 03.05.2010 год., на Софийския градски съд, срещу Решение от 17.03.2010 год. по гр.д.№6807/2009 год. на Софийския градски съд, ГО, ІІ”Д” въззивен състав, с което е отменено решение от 11.07.2006 год. по гр.д.№4090/2005 год. на Софийския районен съд,30 състав и по реда на чл.196 и сл.ГПК, отм. е уважен предявеният от ищеца И. А., в качеството му на съдружник в ответното дружество[фирма], срещу [фирма],[населено място], в ликвидация, и срещу касатора [фирма],[населено място] иск с правно основание чл.134 във вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.268, ал.2 ТЗ, като е прогласена нищожността, поради противоречие със закона, на договора, оформен с нотариален акт №192, том ІV, рег.№12940, нот.д.№714 от 05.11.2001 год., по силата на който ликвидаторът на [фирма] е прехвърлил на кредитора [фирма] недвижим имот, находящ се в[населено място], [улица] срещу дълг на дружеството в ликвидация, възлизащ на 13 701 лв. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, като е приел, че ограниченията на правомощията на ликвидатора по чл.268, ал.2 ТЗ се отнасят само за сделки, с които се прехвърля имот на съдружниците, поради което процесният случай на се обхваща от тази забрана. С обжалваното въззивно решение Софийският градски съд е приел, че сделката, с която е прехвърлен недвижимият имот, собственост на дружеството в ликвидация-[фирма], на негов кредитор- касатора – ответник [фирма], срещу задължение на дружеството в ликвидация към този кредитор, е нищожна, като сключена в нарушение на закона- чл.286, ал.2 ТЗ, тъй като липсва съгласие на съдружниците за сключването й. Прието е, че даденото от съдружниците съгласие, съдържащо се в протокола от общото събрание на дружеството, проведено на 19.04.2001 год., се отнася само за прехвърляне имота на съдружниците, но не и на кредитор.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Навежда довод за допуснато нарушение на чл. 269, ал.1ТЗ, защото с оглед представителната власт на ликвидатора, той може да сключва валидни сделки с всеки съконтрахент, с изключение ограниченията по чл.268, ал.2 ТЗ. Развива оплакването, че в противоречие със събрания по делото доказателствен материал, решаващият съд е приел, че липсва решение на общото събрание на дружеството за продажба на процесния имот. Подържа основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, като поставя въпроса за липсата на ограничение на кръга правни субекти, извън това по чл.268, ал.2 ТЗ, с които ликвидаторът може да договаря, за да изпълни задълженията си в ликвидационното производство. Развива съображения, че с назначаването на ликвидатора е налице дадено по закон съгласие по смисъла на чл.38 ЗЗД включително и за процесната сделка. Твърди, че поставеният от него въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС и разрешаването му ще е от значение за точното прилагане на закона.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът не взема становище по касационната жалба.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Касаторът не е посочил общото основание за достъп до касация, а именно да формулира правния въпрос от значения за изхода на конкретното дело. Поставеният от касатора правен въпрос за липсата на ограничение на субектите, с които ликвидаторът може да договаря, извън тези по чл.268, ал.2 ТЗ, не е обусловил изхода по делото. Безспорно е, че ликвидаторът упражнява представителните права по отношение на дружеството в ликвидация/ чл.269, ал.1 ТЗ/, но с нормата на чл.268, ал.2 ТЗ е въведено именно ограничение в кръга на субектите, на които може да се прехвърлят отделни обекти от ликвидационното имущество, какъвто е настоящият случай. За такова ограничение признава самият касатор. За да се избегне увреждане на правата на останалите съдружници и кредитори, чл.268, ал.2 ТЗ изисква съгласието на съдружниците и на кредиторите, за да се сключат с тях сделки с предмет ликвидационно имущество. Решаващият правен извод на Софийския градски съд е направен именно, поради липсата на съгласие, изразено от ищеца-съдружник И. А. за прехвърляне на процесния имот на ответника [фирма] в качеството му на кредитор на дружеството в ликвидация. Подържаното от касатора за дадено съгласие в протокола от общото събрание на съдружниците в [фирма] в ликвидация, проведено на 19.04.2001 год., за прехвърляне на имота само след оценка от вещи лица, не е обусловило правните изводи на съда, защото с оглед особеното предназначение на нормата на чл.268, ал.2 ТЗ, съгласието за всяка сделка, включва изразено такова не само по евентуалната й цена, но и по отношение на субектите по нея.
Не са налице и допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. С представените съдебни актове касаторът не доказва противоречива съдебна практика, включително и такава на ВКС, защото с тях са разрешени други конкретни правни хипотези. С определение№21 от 05.03.1999 год. по ч.гр.д.№36/99 год.на ВКС, V Г.О. съдът се е произнесъл за качеството на синдика като оправомощено лице по смисъла на чл.494 ГПК, отм. в регистърното производство. В Решение № 679 от 11.10.2007 год. по т.д.№335/2007 год. на ВКС, ТК съдът е изключил от кръга субекти, за които може да се приеме, че със самото назначаване на ликвидатора е дадено съгласие по чл.38, ал.1 ЗЗД, тези посочени в чл.268, ал.2 ТЗ, а те именно се обхващат от настоящия казус.
Не е налице и допълнителното изискване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като и самият касатор дори не е мотивирал значението на разрешаването на поставения въпрос с оглед развитието на правото. За да е налице това подържано основание за селектиране на касационната жалба, трябва да са налице дадените в кумулативна връзка две предпоставки- поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 17.03.2010 год. по гр.д.№6807/2009 год. на Софийския градски съд, ГО, ІІ”Д” въззивен състав,
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: