О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 392
София, 18.05. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 10.05. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 989 /2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от М. И. М., [населено място], чрез адвокат Е. П. , с вх.№44587/16.05.2011 год. на Софийския градски съд, срещу Решение от 14.04.2011 год. по в.гр.д.№13398/2010 год. на Софийския градски съд, ІІІ,”В” отделение, с което е потвърдено решение от 24.09.2010 год. по гр.д.№12607/2009 год. на Софийския районен съд, 31 състав, в частта, с която е уважен предявеният от Б. В. К. от [населено място] срещу касатора иск с правно основание чл.538, ал.1 ТЗ и касаторът М. И. М. е осъден да заплати на ищеца сумата 12 000 евро, на основание издаден от касатора в полза на ищеца Б. В. К. на 18.10.2008 год. запис на заповед. Въззивният съд е възприел изводите на районния съд, че издаденият запис на заповед е редовен от външна страна, тъй като са налице необходимите реквизити на чл.535 ТЗ. Липсата на място на издаване на записа на заповед е отстранена по реда на чл.536, ал.4 ТЗ, като за място на издаването му следва да се счита мястото, означено до името на издателя. От изслушаната експертиза се установява авторството на издателя му. Възражение за конкретни каузални отношения не е направено от ответника и настоящ касатор, поради което и искането му за допускане на гласни доказателства за установяване получаването на сумата от него, е недопустимо, още повече, че и на основание чл.164, ал.1,т.3 ГПК, с оглед цената на записа на заповед, издаването му не подлежи на доказване с гласни доказателства.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК, като сочи, че „обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС и съдът се е произнесъл по съществен материално-правен и процесуално-правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото”.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба, претендира присъждане на направените разноски.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
С нормата на чл.280, ал.1 ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год./ е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол- основното- формулиран от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос, залегнал в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретния спор, разрешен с обжалваното решение при наличие на допълнителните основания по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. Касаторът М. И. М. не е посочил такива въпроси, поради което не е налице общото основание за селектиране на касационната жалба. Представената касационна жалба представлява абсолютно копие на въззивната жалба, като дори не е посочена правилно дори обжалваната част от въззивното решение, поради което фактически съдържа само доводи за неправилност на постановеното първоинстанционно решение. Доколкото подържаната с касационната жалба незаконосъобразност е относима и към въззивното решение, тези доводи на жалбоподателя биха могли да се квалифицират като основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, които не могат да представляват същевременно и основания за достъп до касационно обжалване. Не са налице и подържаните допълнителни основания за селектиране на касационната жалба по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Касаторът нито е посочил противоречива съдебна практика, нито е представил решения в подкрепа на тези си твърдения. Не е налице и допълнително подържаното основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, защото не е мотивирано чрез предпоставките за това по смисъла на т.4 на ТР1-2010 ОСГКТК, а именно правните норми, въз основа на които е постановено обжалваното решение, да са непълни или неясни и да се нуждаят от изправително тълкуване или формираната по тях съдебна практика да е противоречива и да се нуждае да бъде коригирана или осъвременена.
В полза на ответника разноски не следва да се присъждат, защото не е доказано извършването им за настоящето производство.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 14.04.2011 год. по н.гр.д.№13398/2010 год. на Софийския градски съд, ІІІ,”В” отделение, в частта, с която е потвърдено решение от 24.09.2010 год.по гр.д.№12607/2009 год. на Софийския районен съд, 31 състав.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: