О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 425
София, 10.05.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 25.04. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 1304 /2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от „Т. А. Л.”със седалище Н., К., чрез адвокат В. М. , с вх.№164 от 07.01.2013 г. на Бургаския апелативен съд, срещу решение №104 от 22.11.2012 г. по в.т.д№301 /2012 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение №97 от 17.04.2012 г. по т.д.№599/2009 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу „К. М.” А., ЕИК[ЕИК] и [фирма]/н/, Е. иск с правно основание чл.646, ал.2, т.3, ТЗ, изм. за установяване спрямо кредиторите на несъстоятелността на [фирма]/н/ нищожността на договорна ипотека, сключена между [фирма], като кредитор и [фирма], като кредитополучател и ипотекарен длъжник, учредена с нот. акт №1, том ІV, нот.д.№494/2005 г. на нотариус П. К. с район на действие РС П., вписана с вх.рег.№1073/30.09.2005 г. , акт №62 ,т.І, д.№775/2005 г. на Служба по вписвания и на особен залог, учреден с договор за залог от 27.09.2005 г. между [фирма] и [фирма], вписан в ЦРОЗ под №2005100300082. Бургаският апелативен съд е възприел изводите на окръжния съд, че закупуването на вземането от ответника „К. М.” А., не е извършено в нарушение на чл.4 и чл.19 ЗДСИЦ, поради което и на основание чл.24 ЗДСИЦ за сключените обезпечителни договори за учредяване на ипотека и особен залог са неприложими разпоредбите на чл.646 ТЗ.
Касаторът „Т. А. Л.” твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно, постановено в нарушение на чл.24 ЗДСИЦ, защото счита, че с него не се изключва приложението на чл.646 ТЗ за обезпеченията на вземанията, продадени на дружество със специална инвестиционна цел/ДСИЦ/. Навежда доводи за неправилност на изводите на съдилищата, че не са допуснати нарушения на чл.4 и чл.19 ЗДСИЦ при придобиване на вземането от „К. М.” А.. Подържа, че неправилно на основание чл.69, ал.1,т.4 ГПК е осъден да заплати държавна такса в размер на 86 345 лв., тъй като предявеният иск с правно основание чл.646, ал.2,т.3 ТЗ е неоценяем, р.п. че така определената такса не съответства на размера на приетото вземане за 1 150 487.18 лв. Формулира като значим за изхода на делото следния правен въпрос: „Неприлагането на чл.646-649- ТЗ, съгласно чл.24 ЗДСИ, за договорите за закупуване на вземанията от ДСИЦ отнася ли се и за сключените преди закупуването на вземанията от ДСИЦ договори за ипотека и залог, с които вземането е обезпечено. Подържа допълнителното основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът оспорва „К. М.” А., оспорва основанието за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Формулираният от касатора правен въпрос е от значение за изхода на делото, но липсва подържаното допълнително основание за селектиране на касационната жалба- това по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Нормата на чл.24 ЗДСИЦ е ясна и категорична и не се нуждае от изправително тълкуване. Изключването на приложението на чл.646 ТЗ е направено с оглед предмета на дейност на ДСИЦ. Съгласно чл.4, ал.1, т.2 последна предпоставка от ЗДСИЦ дружеството със специална инвестиционна цел, секюритиращо вземания, може да извършва единствено покупко-продажба на вземания. По действащото българско право цесията е договорът, с който се прехвърлят вземания. Цесията прехвърля върху цесионера общите и особените привилегии на вземането- чл.99, ал.2 ЗЗД. Цесионерът „К. М.” А. е придобил вземането ведно с принадлежащите му обезпечения, поради което изключването на чл.646 ТЗ за закупените от ДСИЦ вземания се отнася и за обезпеченията по цедираното вземане.
По твърдяната неправилност на определената държавна такса касаторът не формулира правен въпрос от значение на обжалваното решение в тази му част, поради което липсва основание за допускането му до касация и в частта за разноските.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №104 от 22.11.2012 г. по в.т.д№301 /2012 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение №97 от 17.04.2012 г. по т.д.№599/2009 г. на Бургаския окръжен съд,
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: