О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 536
София, 29.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 07.06. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 1082 /2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т. 1-3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма] , чрез юрисконсулт А. П., с вх.№5383/01.06.2011 г. на Софийския апелативен съд, подадена чрез куриер на 30.06.2011 г., срещу Решение №834/19.05.2011 г. по в.гр.д.№627/201 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 7 състав, с което частично е изменено решение №5813 от 06.12.2010 г. по гр.д.№1453/2005 г. на Софийския градски съд, І-во ГО, 11 състав в отхвърлената част. С посоченото първоинстанционно решение е уважен предявеният от П. Д. срещу касатора иск с правно основание чл.407, ал.1, отм. ТЗ, за сумата 60 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултата на ПТП, настъпило на 12.12.2001 г., виновно причинено от водач на лек автомобил „Волво” застрахован по застраховка ”Гражданска отговорност” при касатора. Общият размер на претърпените вреди е определен на 90 000 лв., като на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е намален на 60 000 лв. С обжалваното въззивно решение е отменено решението на Софийския градски съд, в частта, с която искът е бил отхвърлен за сумата над 60 000 лв. до 90 000 лв., като разликата от 30 000 лв. в цената на предявения иск е присъдена от Софийския апелативен съд, който е приел, че липсва принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, тъй като към момента на настъпването на процесното ПТП не е съществувало нормативно задължение за поставяне на предпазен колан и от пътниците в колата/чл.102, ал.1 ЗДвП в редакция ДВ бр.20/1999 г. и чл.137а ЗДвП, обн. ДВ бр.51/2007 г./. Присъдена е и законната лихва върху така определеното обезщетение за причинените неимуществени вреди, след съобразяване с възражението по чл.111, б.”в” ЗЗД за изтекла погасителна давност. В останалата обжалвана част/ частта, с която е уважен искът с правно основание чл.407, ал.1, отм.ТЗ, ведно със законната лихва с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, първоинстанционното решение е оставено в сила.
Касаторът [фирма] твърди, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Като нарушение на процесуалния закон сочи несъобразяване на присъденото застрахователно обезщетение с лимита на неимуществените вреди в застрахователната полица размера на 130 000 лв. и броя на другите пострадали лица от настъпилото ПТП. Подържа нарушение на материалния закон- чл.110 ЗЗД в частта, с която съдът приема че искът за главницата и в уважената част за над първоначално предявения размер от 108 000 лв. до увеличения от 216 000 лв. не е погасен по давност. Навежда доводи за нарушение на чл.52 ЗЗД при определяне размера на причинените неимуществени вреди, както и на чл.51, ал.2 ЗЗД, поради неотчитане приносът на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат. Подържа всичките основания за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба П. Д. оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Касаторът не е посочил общото основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,ГПК, а именно да формулира, точно и мотивирано както го задължава чл.284, ал.3,т.1 във вр. с ал.1,т.3 ГПК значимите за изхода на делото правни въпроси, разрешени от въззивния съд при наличие на някои от допълнителните основания за селектиране на касационната жалба, посочени в чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК [фирма] , преповтаря доводите си за неправилност на обжалваното решение, а не формулира правните въпроси, при разрешаване на които според него съдът се е отклонил от съществуващата съдебна практика. Съгласно т.1 на ТР1-2010-ОСГКТК ВКС може само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода на делото, но не и да го формулира. Позовавайки се на доводите за незаконосъобразност и необоснованост касаторът фактически недопустимо смесва основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК с тези за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК.
Още повече, че твърдяното неправилно приложение на чл.52 ЗЗД не може да обоснове значим за делото правен въпрос. Определянето размера на дължимото обезщетение е от значение за правилното решаване на делото, но то е фактологически обосновано. Доколкото законът задължава съда да определи обезщетението при условията на чл.52 ЗЗД, което е и сторено в случая, решението е резултат на конкретна съдебна преценка, правилността на която не може да представлява основание за достъп до касация. Предоставената от законодателя в чл.52 ЗЗД възможност съдът да определя размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди по справедливост, произтича от факта, че за определянето им не може да има обективен критерии, за разлика от претърпените имуществени вреди. Причинените неимуществени вреди на могат да бъдат поправяни, а могат само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Тази заместваща облага във всеки отделен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което причинените неимуществени вреди следва да се определят по справедливост към момента на увреждането за всеки конкретен случай.
Същото се отнася и до твърдяното допуснато от съда нарушение на чл.51, ал.2 ЗЗД. За него не е налице и подържаното допълнително основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК- противоречие с т.7 на П.-17-1963. Съгласно него приносът на пострадалият не се обвързва с неговото виновно поведение, а с наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат. Причинно-следствената връзка между непоставянето от пострадалия на предпазния колан и характера и степента на причинените му увреждания, също е фактологически обоснована. Съгласно разясненията на вещото лице Д. К., дадени в съдебното заседание от 02.11.2010 г. пред Софийския градски съд/ вж. стр.207 от гр.д.№1453/2005 г. на СГС/ всичките увреждания не могат да се свържат с непостаявнето на предпазния колан.
Освен, че касаторът не е формулирал точно и мотивирано въпроса за значението на лимита на застрахователната сума при определяне на застрахователното обезщетение при причинено увреждане от ПТП на повече от едно лице, по този въпрос не е налице и подържаното допълнително основание за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Представеното решение от 03.05.2005 г. по т.д.№827/2004 г. на ВКС-ТК задължава съдът да посочи кои от правоимащите лица по делото на какво обезщетение би имал право, като не следва да се приспада реално изплатеното от застрахователя обезщетение въз основа на постигнатото с част от увредените споразумение. В случая Софийският апелативен съд е обсъдил всички лица, имащи право на обезщетение, предявено, обаче, по различни дела, след което е определи това, дължимо на ищеца, като е отчел, че част от делата не са свършени и изходът по тях е неизвестен. Недоволството на касатора от тази преценка, не може да представлява основание за достъп до касация. При това в настоящето производство не би могло да се определят по съразмерност обезщетенията за претърпените неимуществени вреди за всички пострадали в рамките на застрахователната сума, тъй като те са предмет на различни съдебни дела.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №834/19.05.2011 г. по в.гр.д.№627/201 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 7 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: