О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 867
София, 20.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 13.12. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №633 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.2, във вр. с чл.419, ал.1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от Ш. Р. Ш. от [населено място], общ. Т., чрез адвокат А. М., с вх.№3897/28.09.2012 г. на Търговищкия окръжен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 28.09.2012 г., срещу Определение №140 от 12.09.2012 г. по в.ч.т.д.№104/2012 г. на Търговищкия окръжен съд, ТО, с което след отмяна на разпореждане №7693 от 11.07.2012 г. по ч.гр.д.№1011/2012 г. та Търговищкия районен съд, ГО,8 състав, е постановено издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу настоящия частен жалбоподател в полза на заявителя [фирма] с правно основание чл.417, т.3 ГПК за сумата 13 903.65 лв., дължим наем на земеделска земя за 2011 г., за сумата 15 989.20 лв. дължим наем за 2012 г., двете по сключен между страните договор за наем; сумата 5422.42 лв., неустойка за 2011 г. по т.7 от договора за наем и за сумата 479.67 лв., дължима неустойка по т.7 от договора за 2012 г. Частният жалбоподател твърди, че неправилно окръжният съд е постановил издаване на заповед за незабавно изпълнение,след като договорът за наем не е представен в оригинал. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът оспорва частната касационна жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, но въпреки това е процесуално недопустима.
Определението на въззивния съд, с което той се е произнесъл по законосъобразността на разпореждането на Търговищкия районен съд за постановяване на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.3 ГПК, не подлежи на касационно обжалване. То не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.3 ГПК, регламентиращи касационното обжалване на въззивните определения. На касационно обжалване подлежат само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частните жалби срещу определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, или определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определението на окръжния съд, постановено в производството по чл.419, ал.1 ГПК, нито е преграждащо/чл.274, ал.3, т.1 ГПК/, нито с него се дава разрешение по същество на друго производство/чл.274, ал.3 т.2 ГПК/. То е относимо към изпълнението на присъденото в заповедното производство вземане, а не към развитието на самото заповедно производство. С него не се разрешава спор, свързан със самото съдебно производство.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Ш. Р. Ш. от [населено място], общ. Т. срещу Определение №140 от 12.09.2012 г. по в.ч.т.д.№104/2012 г. на Търговищкия окръжен съд, ТО.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС-ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: