О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 198
София, 24.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 17. 03. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
т.дело №743 /2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК по повод постъпила касационна жалба от А. Т. Т. , чрез адвокат Х. К., с вх.№27198 от 15.04.2010 год. на Софийския градски съд, срещу решение от 15.03.2010 год. по гр.д.№1900/2009 год. на Софийския градски съд, ВО, ІV”А” състав, с което е потвърдено решение от 09.12.2008 год. по гр.д.№16350/2008 год. на Софийския районен съд, ІІ ГК, 77състав, в отхвърлената част. Първоинстанционният съд е уважил предявения от касатора против [фирма][населено място] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за сумата 3 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от касатора – ищец неимуществени вреди, както и сумата 330 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, ведно с мораторната лихва от датата на претърпяното ПТП, като искът за главницата за претендираното обезщетение за претърпените неимуществени вреди е отхвърлен за разликата до пълния размер от 7 000 лв. По повод въззивна жалба на настоящия касатор с обжалваното въззивно решение е потвърдено решението на Софйския районен съд в отхвърлената част. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличието на основанията за касационно обжалване по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Подържа, че е допуснато нарушение на материалния закон- чл.52 ЗЗД, тъй като присъденото обезщетение за претърпените неимуществени вреди не е определено по справедливост, като не са отчетени характера и степента на уврежданията на касатора и съпътстващите ги негови болки и страдания. Навежда доводи за допуснати съществени нарушенияна съдопроизводствените правила- чл.266, ал.2,т.2 във вр. с чл.12 ГПК, защото счита, че въззивният съд не е обсъдил новопредставеното пред Софийския градски съд доказателство- епикриза изх.№1833 от 10.08.2009 год. на С.-НК Е.- филиал П. Б. и доводите на касатора във връзка с нея. Подържа основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК, без да ги конкретизира и мотивира.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Касаторът А. Т. Т., чрез адвокат Х. К., въобще не е формулира точно и мотивирано, както го задължава чл.284, ал.3, т.1 във вр. с ал.1,т.3 ГПК общото основание за достъп до касация, а именно да посочи на материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело/чл.280, ал.1 ГПК/. То е включено в предмета на спора, очертан чрез основанието и петитума на иска. Размерът на присъденото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, макар и включен в предмета на спора чрез размера на предявения иск, не представлява общото основание за достъп до касация. Определянето на размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е относимо към правилното приложение на материалния закон- чл.52 ЗЗД, чието нарушение е основание за неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.281,т.3, предложение първо ГПК, но не представлява същевременно и основание за достъп до касация. Тези основания са изброени изчелпателно в чл.280, ал.1 ГПК и не препращат към чл.281,т.3 ГПК.
При определяне размера на причинените неимуществени вреди няма обективен критерии за разлика от причинените от непозволеното увреждане имуществени вреди. Той се определя от съда по справедливост съобразно предоставената му от законодателя в чл.52 ЗЗД възможност за това. Тези вреди не могат да бъдат поправяни, а могат само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Заместващата облага във всеки конкретен случай е различна, зависи от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което се определя от съда по афектационната му стойност. Поради индивидуалната преценка за дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди във всеки отделен случай, не може да съществува и противоречива практика на съдилищата при определяне на неговия размер.
По изложените по-горе съображения за различията между основанията за селектиране на касационната жалба/чл.280, ал.1 ГПК/ и тези за касационно обжалване/чл.281,т.3 ГПК/ не представлява основание за достъп до касация и твърдените съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Касаторът не само не е формулира значимия за изхода на делото правен въпрос, но дори не е посочил кои от допълнителните основания за достъп до касация подържа. При това именно с оглед липсата в касационната жалба на основания за достъп до касация с разпореждане от 16.04.2010 год. на съдията- докладчик по гр.д.№1900/2009 год. на СГС, тя е оставена без движение до отстраняване нередовността й по смисъла на чл.285, ал.1 във вр. с чл.284, ал.3 ГПК. То е получено от касатора на 10.05.2010 год. чрез адвоката му. С представената от него молба вх.№35129 от 14.05.2010 год. отново не са посочени основанията за достъп до касация, като са преповторени основанията за твърдяната от него неправилност на обжалваното решение, посочени още на стр.2 от „Изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.03.2010 год. по гр.д.№1900/2009 год. на Софийския градски съд, ВО, ІV”А” състав, с което е потвърдено решение от 09.12.2008 год. по гр.д.№16350/2008 год. на Софийския районен съд, ІІ ГК, 77състав, в отхвърлената част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: