О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 653
София, 07.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 30. 09. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева Мариана Костова
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 278/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК по повод подадена касационна жалба от „К. трейдинг”ООД гр.София, чрез адвокат З. О., с вх.№А196/05.02.2001 год. на Окръжен съд гр.Монтана срещу Решение от 06.01.2010 год. по в.гр.д.№423/2009 год. на Окръжен съд гр.Монтана, с което по реда на чл.218з ГПК, отм. във вр. с §2 ал.1 ПЗР на ГПК, след отменително решение №122 от 03.11.2009 год. по т.д.№122/2009 год. на ВКС на РБ, І Т.О., въззивният съд е отменил решение от 09.11.2007 год. по гр.д.№393/2007 год. на Ломския районен съд и предявеният от касатора против „Л.” ООД гр.Лом иск за собственост с правно основание чл.108 ЗС на движими вещи: автомобили, силози за цимент, съоръжение за производство на асфалтови смеси, съоръжение „Варов възел”, струг, инсталация за пакетоповдигане, кранове, автокантар и три броя цистерни е отхвърле. За уважи иска, Ломският районен съд е приел, че активната легитимация на ищеца „К. трейдинг” ООД е доказана, с на настъпилото правоприемство между „Л.” ООД и „Л.” АД, поради вливане на първото във второто дружество, и с транслативния ефект на сделката от 17.10.2003 год./погрешно посочена вместо от 10.10.2003 год./ за продажба на търговското предприятие на „Л.” АД. С първоначалното въззивно решение Окръжният съд гр.Монтана е отхвърлил иска за собственост по съображения, че сделките с предмет продажба на търговското предприятие на „Л.” АД не са вписани по партидата на прехвърлителя и приобретателя, поради което не е довършен фактическият състав на продажбата на търговското предприятие по смисъла на чл.15 ТЗ. С отменителното си решение, постановено по реда на чл.290 ГПК, ВКС е приел, че вписването на прехвърлителната сделка по чл.15 ТЗ няма конститутивно действие, а оповестително такова. При новото разглеждане на делото с обжалваното въззивно решение Окръжен съд гр.Монтана е приел, че касаторът- ищец „К. трейдинг” ООД не може да се позове на оповестителното действие на вписването на вливането на „Л.” ООД, в чийто актив безспорно са се намирали ревандикираните вещи, в „Л.” АД, поради недобросъвестността на касатора „К. трейдинг” ООД /арг. от чл.493 , ал.2 ГПК, отм./. Въззивният съд е изложил съображения, че лицата които участват в управлението на „К. трейдинг”ООД, в това на праводателя му „П. груп” ООД и в управлението на „Л., са свързани лица по смисъла на §1 ДР на ТЗ. След като с иска по чл.431, ал.2 ГПК е признато за установено, че такова вливане не е осъществено, то и търговското предприятие на „Л.” ООД не е станало част от търговското предприятие на „Л.” АД и не е преминало към касатора чрез двете последователни продажби по чл.15 ТЗ на търговското предприятие на „Л.” АД. „П. груп” ООД не може да прехвърли на касатора „К. трейдинг” ООД повече права, от които самият продавач „П. груп” ООД притежава.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна активно легитимирана за това срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр.с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът оспорва основанията за достъп до касация, не претендира разноски.
Касатърът „К. трейдинг” ООД твърди, че обжалваното решение е неправилно, защото необосновано е прието обстоятелството, че касаторът „К. трейдинг” ООД и неговият праводател „П. груп” ООД са свързани лица, само по себе си е достатъчно да обоснове тяхната недобросъвестност по отношение вписването на обстоятелството на вливане на „Л.” ООД в „Л.” АД . Като основания за неправилност подържа и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила-необсъждане на представените по делото доказателства, както и нарушение на материалния закон- чл.493, ал.2 ГПК, отм. по отношение действието на вписване на обстоятелства, които не подлежат на вписване.
В изложението си по чл. 284, ал.3 ГПК касаторът подържа основания по чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК- произнасяне с обжалваното решение по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Като значими материалноправни въпроси сочи тези за субективните и обективни предели на действието на разпоредбата на чл.493, ал.2 ГПК, отм.- прилага ли се тя по отношение и на обстоятелства, които не подлежат на вписване, както и дали свързаните лица са недобросъвестни лица по смисъла на закона; за правните последици от заличаване на вписването в Търговския регистър на вливането на едно търговско дружество в друго, а като процесуалноправни въпроси сочи тежестта на доказване на недобросъвестността на третите лица в хипотезата на чл.493, ал.2 ГПК, отм. и задължен ли е съдът да осъди всичките обстоятелства по делото и доводите на страните.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Първите поставени материалноправни въпроси не са обусловили крайните изводи на съда, поради което не представляват общото основание за достъп до касация. Безспорно, действието на вписването се отнася само до обстоятелства, подлежащи на вписване, каквото е вписването на вливането на „Л.” ООД в „Л.” АД/чл.261, ал.1, във вр. с чл.262, ал.1, във вр. с чл.263, ал.1 във вр. с чл.263и, ал.1 ТЗ/. С приложеното решение от 16.10.2002 год. по гр.д.№113/2002 год. на Монтанския окръжен съд е обявено за опорочено вписването на вливането на посочени две дружества, поради вписване на несъществуващо обстоятелство- липсващо решение на орган на вливащото се дружество „Л.” ООД. Без значение е дали липсващото решение на Общото събрание на „Л.” ООД е подлежало на вписване в това производство, защото съобразно т.ІІІ на ТР 10-2002-ОСГК несъществуващо обстоятелство е и липсващото/невзето/ решение на органа на дружеството, за което е допуснато вписването в търговския регистър. А и посоченото по-горе решение на Монтанския окръжен съд по иска с правно основание чл.431, ал.2 ГПК, отм. се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което и правилността на направения в него извод за опорочаване на вписването на вливането на двете дружества, поради вписване на несъществуващо обстоятелство- липсата на решение на общото събрание на съдружниците на вливащото се дружество- „Л.” ООД, не може да бъде обект на проверка в настоящето производство.
Въпросът на касатора дали свързаните лица-страни по сделките по чл.15, ал.1 ТЗ, са трети недобросъвестни лица по смисъла на чл.493, ал.2 ГПК, отм. също не е значим за изхода на конкретното дело, защото Окръжният съд гр.Монтана е приел и наличие на знание у лицата, представляващи дружествата. В тази насока е кредитирал показанията на св. Б., а правилността на възприемане на конкретната фактическа обстановка от решаващия съд не може да бъде проверявана в настоящата инстанция.
Вторият поставен материалноправен въпрос за правните последици от заличаване на вписването, касаторът свързва с необсъждането на действието на решение от 02.12.2002 год.по в.а.д.№9/2002 год. на Т. при НЮФ, с което е признато, по отношение на „Л., че „П. груп” ООД е собственик на търговското предприятие на акционерното дружество, поради което се препокрива с последния сочен от касатора процесуален въпрос. Необсъждането от съда на доказателствата по делото представлява процесуално нарушение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, което е основание за касационно обжалване, но не и такова за селектиране на касационната жалба по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Соченият като процесуалноправен въпрос за разпределяне на доказателствената тежест на недобросъвестността на третите лица също не е обусловил крайния извод на съда, защото той не е приложил презумпция, която законът не е предвидил. Съдът е обосновал недобросъвестността на касатора и със знание у представителите на дружествата- страни по сделките по чл.15, ал.1 ТЗ, за фактите и обстоятелствата по осъществяване на фактическия състав на вливането на „Л.” ООД в „Л.” АД. Изводът за това е направен въз основа на показанията на св.Виолета А., посочена от ответното дружество, домогващо се да установи положителния факт на знанието.
Липсата на общото основание за достъп до касация, а именно посочването на правните въпроси, обусловили конкретните изводи на съда, е достатъчно за недопускане на касационно обжалване.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 06.01.2010 год. по в.гр.д.№423/2009 год. на Окръжен съд гр.Монтана
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: