О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 773
София, 23.11. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 15.11. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 300 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т. 1-3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от М. М. К., чрез адвокат Г. В. , с вх.№351/18.01.2012 г. на Пловдивския апелативен съд, срещу решение №378 от 18.07.2011 г. по гр.д.№1158/2010 г. на Пловдивския апелативен съд, ІІІ търговски състав, с което е потвърдено решение №254 от 02.07.2010 г. пот.д.№881/2009 г. на Пловдивския окръжен съд,ТО-Х състав, с което е уважен предявеният от „П. К. Б./България/ АД иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК установителен иск, като е признато по отношение на касатора М. К. съществуването на вземането на банката, произтичащо от договор за банков кредит, сключен с длъжника [фирма], [населено място], поръчител по който е касаторът. Пловдивският апелативен съд е възприел изводите на окръжния съд, че касаторът К. има качество на поръчител по смисъла на чл.138, ал.1 ЗЗД. С полагането на подписа си върху договора за банков кредит той се е задължил спрямо банката-кредитор да отговаря за изпълнението на задължението на заемополучателя. За действителността на договора за поръчителство е достатъчно писмената форма, която е спазена. На основание чл.141, ал.1 ЗЗД касаторът е солидарно отговорен с главния длъжник, поради което по правилата за солидарната отговорност отговаря за цялото задължение.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на чл.147, ал.1 ЗЗД. Навежда доводи, че банката е предявила предсрочната изискуемост на кредита едва с подаването на молбата за издаване на изпълнителен лист/вероятно има пред вид заявлението за издаване на заповед за изпълнение/, което е постъпило в съда с вх.№16679/28.10.2008 г./, от който момент е започнал да тече преклузивният шестмесечен срок по чл.147, ал.1 ЗЗД, в който срок банката- кредитор не е предявила настоящият иск, с изх.№00219/27.04.2009 г. Позовава се на факта, че бездействието на кредитора срещу длъжника е довело до преклудиране отговорността на поръчителя. Подържа всичките основания за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК, като формулира следните правни въпроси:1.”Предявяването на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК равносилно ли е на предявяване на иск по чл.147 ЗЗД; 2.Длъжен ли е съдът да следи и без искане от страна на поръчителя за срока по чл.147, ал.1 ЗЗД и възможно ли е този срок да се изчисли, без да е установен моментът, в който вземането става изискуемо;3/Когато в срока по чл.370 ГПК страна не е направила възражение по чл.147, ал.1 ЗЗД, то тя губи ли възможността на направи това по-късно?”
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба оспорва оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Посоченото от кастора общо основание за достъп до касация чрез поставените от него правни въпроси, е недопустимо. Всичките те са свързани с твърдени нарушения на чл.147, ал.1 ЗЗД. Такива доводи се правят за първи в касационната жалба. Чрез вторият и третия си въпрос самият касатор признава това обстоятелство. От същността на касационната инстанция като проверяваща, а не на такава по съществото на спора, произтича недопустимостта пред ВКС да се събират нови доказателства и да се допускат до разглеждане нови защитни средства, които не са били заявени в инстанцията по същество/вж. т.9 от ТР1-2001-ОСГК/. Ето защо и направените за първи път в касационното производство доводи за нарушение на чл.147, ал.1 ЗЗД и свързаните с тях въпроси, като основания за достъп до касация, не следва да бъдат разглеждани, поради тяхната недопустимост.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №378 от 18.07.2011 г. по гр.д.№1158/2010 г. на Пловдивския апелативен съд, ІІІ търговски състав, с което е потвърдено решение №254 от 02.07.2010 г. пот.д.№881/2009 г. на Пловдивския окръжен съд,ТО-Х състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: