О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 562
София, 21.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 16.05. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 817 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от ЕТ”К. Д., ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез адвокат Г. П., с вх.№4809/26.07.2012 г. на Пловдивския апелативен съд, срещу решение №277 от 23.06.2012 г. по т.д.№452/2012г. на Пловдивския апелативен съд, ТО, І-ви състав, с което е потвърдено решение №112 от 16.02.2012 г. по т.д.№23/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, ТО, с което са уважени предявените от [фирма], [населено място] срещу касатора при условие на обективно съединяване иск с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ за сумата 31 940.10 евро неизплатена цена на закупена стока и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 3 903.63 евро мораторна лихва. С обжалваното въззивно решение Пловдивският апелативен съд е преквалифицирал иска за главницата като такъв с правно основание чл.53 във вр.с чл.62 от Конвенцията на О. относно договорите за международна продажба на стоки /Виенска конвенция/, ратифицирана с Указ №264 на Държавния съвет от 13.03.1990 г., а този за лихвата – по чл.78 от Конвенцията. Въпреки преквалификацията на спорното право, въззивният съд е приел за правилни направените от първоинстанционния съд крайни изводи за дължимост от ответника на продажната цена на закупените от него стоки. Приел е още за доказано наличието на сключен договор за международна продажба на стоки, за който съгласно чл.11 от Конвенцията не е необходимо сключването му в писмена форма. Възникването на правото на вземане на ищеца за цената на стоката, съдът е обосновал с разпоредбата на чл.31, б.”а” от Конвенцията, съгласно която доставката на стоката от продавача се счита изпълнена от момента на предаване на стоката на превозвача и от този момент за него възниква правото му на вземане за цената.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е недопустимо, като постановено по нередовна искова молба, поради неизлагане на всички обстоятелства, на които се основава иска, р.п. неправилно. Подържа, че в нарушение на чл.14, ал.1 и чл.18, ал.1 от Конвенцията, регламентиращи отправянето от едната страна на предложение за сключване на договора и приемането му от насрещната страна, като предпоставки за сключването на договора за международна продажба на стоки, съдът е приел че между страните е сключен такъв договор. Като значими за изхода на делото поставя няколко правни въпроси за установяване наличието на сключен между страните договор за международна продажба на стоки, които въпроси могат да се обобщят в следния въпрос: „След като ищецът нито е твърдял, нито е ангажирал доказателства за обстоятелствата, че е отправил предложение на ответника и че последният е приел предложението му, съществува ли между страните договор за международна продажба на стоки по смисъл на В. конвенция само защото съгласно чл.11 от същата договорът може да бъде доказан по всякакъв начин”. По този въпрос касаторът подържа допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, като счита, че обжалваното решение е постановено в противоречие с приложеното решение №249 от 04.02.2011 г. по т.д.№55/2010 г. на ІІ Т.О.
Поставя и следния въпрос: „При действието на общностното право на ЕС, приложима ли е Конвенцията на О. относно международната продажба на стоки/В. конвенция/ в отношенията между търговци от различни държави-членки, или е приложима Римската конвенция, открита за подписване в Р. на 19.06.1980 г., в сила за Република България от 15.01.2008 г.”, като по този въпрос подържа допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Липсват основания за вероятна недопустимост на обжалваното решение, като постановено по нередовна искова молба. Изискването за редовност на исковата молба обхваща фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално право, а не и самото спорно право – арг.от чл.127, ал.1,т.4 ГПК. Ищецът е посочил обстоятелствата, на които основава иска си- неизплатена цена по сключени между страните неформални договори за продажба, а задължение на съда е да квалифицира спорното право. Правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато с последното решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определения от страните предмет на делото и обхват на търсената защита-вж. ТР2-2012-ОСГКТК.
Поставените правни въпроси за значението на двете предпоставки за сключване на договор за международна продажба на стоки- предложение за сключване по смисъла на чл.14 от Конвенцията и приемането му по смисъла на чл.18 от същата, не са залегнали в правните изводи на съда, поради което не представляват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Значимостта на поставените правни въпроси се определя от обстоятелството доколко те са обусловили конкретните правни изводи на съда, а не от доводите на касатора. Пловдивският апелативен съд изрично не се е произнесъл дали е направено предложение от страна на продавача и дали то е прието от купувача, но това обстоятелство не се е отразило на изхода по спора. Съдът е направил извод за сключен между страните договор за международна продажба на стоки въз основа на представените по делото доказателства-международни товарителници и превозни документи за извършен превоз на стоки, както и счетоводното отразяване на издадените фактури в счетоводството на ответника, доказващи съвпадането на насрещните волеизявления на страните за сключването на договора. Решаващият извод на Пловдивския апелативен съд за изпълнение на задължението на продавача да предаде стоката на купувача е направен на основание чл.31, б.”а” от Конвенцията, съобразно доказателствата за предаването на стоката на превозвача, а изправността на продавача е презюмирал с оглед липсата на възражение за неизпълнение от страна на купувача в разумния срок по чл.38, ал.1 от Конвенцията. Още повече, че във въззивната си жалба касаторът въобще не е правил възражение за липса на направено предложение от ищеца [фирма], което да е получено и одобрено от съконтрахента [фирма].
Липсата на общото основание за достъп до касация е достатъчно само по себе си, за да се откаже селектиране на касационната жалба. Не е налице и подържаното допълнително основание за достъп до касация- това по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Обжалваното въззивно решение не е постановено в противоречие с приложеното с решение №249 от 04.02.2011 г. по т.д.№55/2010 г. на ІІ Т.О., защото съдържащите се в него изводи за значението на двете предпоставки за сключването на договор за международна продажба на стоки-отправено предложение от продавача и приемането му от купувача, са направени въз основа на друга конкретна фактическа обстановка- а именно неотносимостта към предмета на спора на направените и приети в този случай заявки за закупуване на стоката.
Втория поставен правен за евентуалното приложение на Римската конвенция е неотносим към спора. Римската конвенция не се прилага при договори за международна продажба на стоки, попадащи в приложното поле на В. конвенция, тъй като тези две конвенции се намират по между си в съотношение на общ към специален закон. В. конвенция се явява специална спрямо Римската конвенция и договорите за международна продажба на стоки, които се уреждат от В. конвенция, нямат да бъдат подчинени на стълкновителните правила на Римската конвенция. По този въпрос не е налице и допълнително подържаното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, тъй като не е мотивирано с предпоставките за неговото наличие по смисъла на т.4 от ТР1-2010 ОСГКТК,
С оглед изхода на делото на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника ще следва да бъде присъдена сумата 1 500 лв. изплатен адвокатски хонорар.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №277 от 23.06.2012 г. по т.д.№452/2012г. на Пловдивския апелативен съд, ТО, І-ви състав, с което е потвърдено решение №112 от 16.02.2012 г. по т.д.№23/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, ТО.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] да заплати на [фирма] сумата 1 500 лв. разноски по делото
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: