О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 666
София, 16.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 10.10. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 86/2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК по повод постъпили касационни жалби и от двете страни срещу решение №354 от 07.07.2011 г. по в.гр.д.№577/2011 г. на Пловдивския апелативен съд, ІІ гр.състав, с което след частична отмяна на решение №9 от 13.01.2011 г. по гр.д.№305/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд в отхвърлителната част за сумата над 15 000 лв. до 30 000 лв., присъдено обезщетение за претърпените от ищеца Р. Я. неимуществени вреди, в качеството му на биологичен баща на починалия П. Д. Л., чиято смърт е настъпила в резултата на ПТП, причинено от водач на автомобил застрахован при ответника „Д. З. АД, по реда на чл.258 и сл.ГПК въззивният съд е осъдил ответника да заплати още 15 000 лв., дължимо застрахователно обезщетение по иска с правно основание чл.226, ал.1 КЗ, ведно със законната лихва от предявяване на иска. Решението на Пазарджишкия окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от Р. Я. срещу [фирма] иск за сумата над 30 000 лв. до 100 000 лв. е потвърдено. Пловдивският апелативен съд е възприел изводите на окръжния съд, че ищецът е от кръга на активно легитимираните лица да търси обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на П. Л., тъй като между починалия и ищеца са били създадени отношения напълно сродни с тези между баща и син. Съдът в мотивите си е приел, че претърпените от ищеца Р. Я. неимуществени вреди ще се обезщетят най- пълно със сумата 90 000 лв., като е определил на основание чл.51, ал.2 ЗЗД приносът на починалия за настъпване на вредоносния резултата, поради не поставяне на предпазен колан и поставяйки се сам в положение да пътува в кола, управлявана от водач автомобил, употребил алкохол, в размер на 1/3 част, но въпреки това е присъдил допълнително само още 15 000 лв. застрахователно обезщетение.
От ищеца по делото Р. Я., чрез адвокат В. М., е постъпила касационна жалба с вх.№4882/04.08.2011 г. на Пловдивския апелативен съд срещу отхвърлителната част на въззивното решение за сумата над 30 000лв. до пълния размер на предявения иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за сумата 100 000 лв. От ответника [фирма], чрез юрисконсулт А. П. е постъпила касационна жалба с вх.№5397/13.09.2011 г., подадена чрез юрисконсулт В. Т., подадена чрез куриер на 12.09.2011 г. срещу уважителната част на въззивното решение.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, а по отношение тази на ответника [фирма] и на основание чл.60, ал.6 ГПК, от страни активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което са процесуално допустими.
Касаторът Р. Я., чрез адвокат В. М., твърди, че обжалваното решение в отхвърлителната частт е неправилно. Присъденото застрахователно обезщетение с правно основание чл.226, ал.1 КЗ в размер на 30 000 лв. е определено при нарушение на принципа за справедливостта, залегнал в чл.52 ЗЗД. Подържа, че е занижено и присъденото му адвокатско възнаграждение, което в противоречие на чл.38, ал.2 във вр. с ал.1,т.1 ЗА и чл.35 и чл. 36 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е определено в размер на 124.50 лв., вместо не по-малко от по 750 лв. за двете съдебни инстанции. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, като сочи като значим за изхода на делото въпроса „относно правото на обезщетение на правоимащ на лице, починало при пътнотранспортно произшествие”, разрешаването на който ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото”.
Ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Касаторът [фирма] твърди, че обжалваното решение в уважителната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон- чл.52 ЗЗД и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- чл.235, ал.2 ГПК, поради необсъждане на събраните по делото доказателства, както и на доводите му за съпричиняване от страна на починалия за настъпване на вредоносния резултат. Навежда довода, че ищецът не е доказал чрез провеждане на пълно и главно доказване, че попада в кръга на лицата, определен с П.. 4-1961 г., допълнен с П.. 5-1969 г. Подържа, че присъденото от Пловдивския апелативен съд застрахователно обезщетение е определено в противоречие с т.11 П..4-1968 г., а определеният принос на пострадалия- в противоречие с т.7 на П..17-1963 г. Подържа допълнителните основания за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Р. Я. не взема становище.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол и по двете касационни жалби.
В двете касационни жалби не е посочено общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. В стремежа си да формулират значимите за изхода на делото правни въпроси в изложенията си по чл.284, ал.3 ГПК, касаторите допускат смесване на основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК с тези за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК. В касационните жалби и на двете страни се правят доводи за неправилно приложение на чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение. Въпросът е от значение за решаване на делото, но доколкото законът задължава съда да определи обезщетението при условията на чл.52 ЗЗД, което е и сторено в случая, решението е резултат на конкретна съдебна преценка, която не може да представлява основание за достъп до касация. Предоставената от законодателя в чл.52 ЗЗД възможност съдът да определя размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди по справедливост произтича от факта, че за определянето им не може да има обективен критерии, за разлика от претърпените имуществени вреди. Причинените неимуществени вреди не могат да бъдат поправяни, а могат само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Тази заместваща облага във всеки отделен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което причинените неимуществени вреди следва да се определят по тяхната конкретна стойност към момента на увреждането. Такива са и дадените с т.11 на ППВС 4-68 указания, поради което обжалваното решение не е постановено в противоречие с тях. Същото се отнася и до конкретното проявление на приноса на починалия за настъпване на вредоносния резултата, поради което обжалваното решение не е постановено и в противоречие с т.7 на П..17-1963г.
По повод възражението на касатора [фирма], че не е проведено пълно главно доказване на твърдението на ищеца, че попада в кръга на лицата определен с П.. 4-1961 г., допълнен с П.. 5-1969, въобще не е формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото. А съобразно т.1 на ТР1-2010 ОСГК касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, който определя рамките, в които ВКС може да селектира касационната жалба.
Не е налице и подържаното от същия касатор допълнително основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Разглеждането на касационната му жалба не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, защото съществува изобилна и непротиворечива съдебна практика за определяне размера на причинените неимуществени вреди по справедливост. Подържаното основание за допускане на касационно обжалване би било налице, само когато чрез конкретното съдебно решение ще се попълни липсата на такава или поради промяна в законодателството се налага преосмислянето й. В този смисъл не се налага и преразглеждане на изводите, направени в соченото от касаторите П..4-1968 г. или П.. 17-1963 г.
Съобразно изхода по делото разноски не следва да се присъждат, а ще следват да останат в тежест на страните, така както са ги направили.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №354 от 07.07.2011 г. по в.гр.д.№577/2011 г. на Пловдивския апелативен съд, ІІ гр.състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: