О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 817
София, 03.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 18.11. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева Мариана Костова
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 483/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.2 и 3 ГПК по повод подадена касационна жалба от Агенция за следприватизационен контрол/АСПК/, чрез юрисконсулт Н. Д., с вх.№2813 от 08.04.2009 год. на Софийския апелативен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 06.04.2009 год., срещу Решение №78 от 11.02.2009 год. по гр.д.№1354/2008 год. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е оставено в сила решение от 29.06.2006 год. по гр.д.№1480/84 год. на Софийския градски съд, VІ Т.О., с което са били отхвърлени предявените от касатора срещу „Д.” ООД, гр.София иск с правно основание чл.92 ЗЗД за сумата 115 695.06 лв., представляваща неустойка за твърдяното частично неизпълнение на задължението на ответника за подържане на трудова заетост за периода 01.01.2002 -19.07.2002 г., както и искът с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 19 479.99 лв. мораторна лихва. Въззивното решение е постановено след отменително решение №302 от 23.06.2008 год. по т.д.№983/2007 год. на ВКС, ІІ Т.О., съдържащо конкретни указания за изследване вината на кредитора за неизпълнение на поетото задължение от ответника-купувач по приватизационната сделка/чл.83, ал.1 ЗЗД/. С обжалваното решение Софийският апелативен съд е възприел изводите на градския съд, че страните са уговорили дванадесет месечен отчетен период, през който трябва да се отчита изпълнението на поетото задължение за подържане на определена трудова заетост. Констативният протокол на А., с който касаторът се домогва да доказва неизпълнението от страна на ответника „Д.” ООД, е съставен само въз основа на данни за шестмесечен период, поради което не е доказано подържаното неизпълнение за последния дванадесетмесечен период от уговорения в договора тригодишен период за изпълнение на задължения на ответника-купувач, последната 6 месечна част от който е исковият период.
Касаторът А. твърди, че обжалваното решение e неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Подържа, че Софийският апелативен съд в нарушение на чл.218з, ал.1, ГПК, отм., не се е съобразил с изрично дадените указания от ВКС по тълкуване и прилагане на закона- обсъждане на възраженията на ответника за приложението на чл.83 ЗЗД, както и това за прихващане. Навежда довода , че при първоначалното разглеждане на делото ВКС е приел за доказано неизпълнението на задължението на ответника за процесния период, обуславящо отговорността му за договорената неустойка.
Подържаните от касатора основания за достъп до касация, може да се квалифицират като такива по чл.280, ал.1,т.2 и 3 ГПК. А. твърди, че въззивният съд се е произнесъл „по съществен материалноправен въпрос, относно „срока за изпълнение и срока за отчитане на задължението по приватизационния договор, свързано с трудовата заетост”, в противоречие с практиката на ВКС, който въпрос е и от „значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото”.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 във вр. с чл.62, ал.2 ГПК от страна активно легитимирана за това срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр.с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Касаторът А., въпреки изрично дадените указания и предоставената допълнителна възможност за това /вж. Разпореждане от 14.04.2009 год. по гр.д.№1354/2008 год. на С., намиращи се на стр.84 от по ч.т.д.№582/2009 год. на ВКС, І Т.О./, за изпълнение на които дори е удължен даденият му първоначално едноседмичен срок /вж. Разпореждане от 08.05.2009 год. на Софийския апелативен съд, находящо се на стр.81 от същото частно производство/, не е посочила точно и мотивирано, както я задължава чл.284, ал.3,т.1 във вр. с ал.1, т.3 ГПК, общото основание за достъп до касация- а именно формулирането на конкретния правен въпрос, обусловил правните изводи на съда. Той се съдържа в предмета на спора, индивидуализиран от ищеца чрез основанието и петитума на иска. Основанията за достъп до касация са изброени изчерпателно в чл.280, ал.1 ГПК, който не препращат към основанията за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3, ГПК, сред които е и неправилността на обжалваното решение. Преповтарянето в изложението към касационната жалба на доводите за неговата неправилност, не представляват същевременно и основания за достъп до касация/вж. т.1 ТРОСГКТК 1-2010/.
Соченият въпрос за възприемане от въззивния съд на сроковете за изпълнение и за отчитане на уговореното задължение за подържане на определена трудова заетост по сключения приватизационен договор, не е свързан с тълкуване на закона, а с тълкуване на конкретните клаузи от приватизационния договор съобразно установената фактическа обстановка. Касационният съд е съд по правото, поради което в негова компетентност е да извършва проверка по правилното приложение на закона, а не и на установяване на фактическата обстановка. Не посочването на общото основание за достъп до касация, само по себе си, е достатъчно основание да се откаже селектиране на касационната жалба.
Не са налице и допълнително подържаните основания за това- тези по чл.280, ал.1,т.2 и 3 ГПК. Формулираният правен въпрос за сроковете на изпълнение и отчитане на задължението на ответника-купувач за подържане на определена трудова заетост с обжалваното въззивно решение не е разрешен в противоречие с приложеното решение №341 от 10.04.2008 год. по т.д.№1013/2007 год. на ВКС, ІІ Т.О., с което на основание чл.218а, ал.1”б” ГПК, отм., е оставено в сила решение №133 от 27.07.2007 год. по гр.д.№224/2007 год. на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила осъдителното първоинстанционно решение на Софийският градски съд за претендираната неустойка от същия ответник, поради неизпълнение на задължението му за подържане на трудова заетост по същия приватизационен договор, но за предходния период 2000-2001 год. Както в това производство, така и в настоящето, е прието, че допуснатото неизпълнение се отчита ежегодно / за дванадесет месечен период/, считан от датата на подписване на договора до изтичането на тригодишния договорен срок. Разликата в крайните изводи на двете производства се дължи не на различно тълкуване и прилагане на тези срокове, а на приетото в настоящето производство недоказване на неизпълнението за последния 12 месечен период.
Останалите приложени решения на състави на ВС на РБ и на ВКС също не доказват противоречива съдебна практика. Освен, че касаторът не е посочил въпроса, по който с обжалваното решение Софийският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с тях, те са и неотносими към правните изводи на решаващия съд. Така например Решение №1190 от 06.01.1994 год. по гр.д.№514/1993 год. на ВС на РБ, V Г.О. третира различията в приложението на института на обективна невъзможност- чл.81, ал.1 ЗЗД и този за освобождаване от отговорност по чл.83 ЗЗД, поради вина на кредитора, поради което е неотносимо към спора. В обжалваното въззивно решение обуславящият правен извод за отхвърляне на исковете е направен, поради прието недоказване на 12 месечното неизпълнение на задължението за подържане на трудова заетост, а не поради вината на продавача за съществуване на скрити недостатъци в продадената вещ. Софийският апелативен съд е приел, че тези недостатъци обуславят правото на възражение на ответника за конкурсна вина у продавача по приватизационната сделка, но това възражение не е обсъждано с оглед изводите за недоказаност на неизпълнението.
Не доказват противоречива съдебна практика и решение №535 от 09.10.2006 год. по т.д.№130/2006 год. на ВКС І Т.О., както и решение №505 от 06.06.2005 год. по т.д.№809/2004 год. на ВКС, ІІТ.О., в които е обсъждано неизпълнението на задължението за трудова заетост за всяка календарна година, а не както е прието в процесния случай за едногодишен период обхващ две календарни години. Периодът на изпълнение и на отчитане на това задължение е въпрос на конкретна уговорка по всеки отделен приватизационен договор, поради което приетото различно отчитане по различните договори не е в противоречие с това в настоящето производство.
Представените съдебни решения на В. апелативен съд и на Пловдивския апелативен съд, за които няма данни да са влезли в сила, също не доказват противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
Касаторът А. не е мотивирала и наличието на подържаното основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК чрез двете му предпоставки, дадени в кумулативна връзка- значението на поставения правен въпрос както за точното прилагане на закона, така и за развитие на правото. Произнасянето на ВКС по подържаното за неправилно тълкуване от въззивната инстанция на клаузите на приватизационния договор относно уговорените срокове за изпълнение и отчитане на задължението за трудова заетост, не може да бъде от значение за точното прилагане на закона, защото каузалното тълкуване на конкретния договор се отнася само до страните по него и няма общозначимостта на тълкуването на правната норма.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №78 от 11.02.2009 год. по гр.д.№1354/2008 год. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: