О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 540
София, 29.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 21.06. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №1184 /2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма] , чрез юрисконсулт В. Т., с вх.№6825/24.08.2011 г. на Софийския апелативен съд, подадена чрез куриер на 23.08. 2011 г., срещу решение №1058 от 29.06.2011 г. по гр.д.№1328/2011 г. на Софийския апелативен съд, ГК, Іви състав, с което е оставено в сила решение от 10.ХІ.2010 г. по гр.д.№1606/2008 г. на Софийския градски съд, ГО, І-4 състав, с което е уважен предявеният от К. А. Б. иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за сумата 30 000 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иск до окончателното й изплащане, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултата на настъпило на 22.04.2007 г. ПТП, виновно причинено от втория ответник по делото М. М., чиято кола е застрахована по застраховка „Гражданска отговорност” при касатора. С обжалваното въззивно решение Софийският апелативен съд е приел, че пертърпените от ищеца неимяществени вреди ще се обезщетят с целия размер на претендираното застраховтелно обезщетение за сумата 50 000 лв., но го е намалил на основание чл.51, ал.2 ГПК до присъдения размер от 30 000 лв.
Касаторът [фирма] твърди, че обжалваното решени е неправилно , поради допуснато нарушение на чл.52 ЗЗД при определяне общия размер на дължимото обезщетение, както и на чл.51, ал.2 ЗЗД, при определяне съпричиняването от страна на ищеца. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като навежда довода, че решението на Софийския апелативен съд е постановено в противоречие с т.11 на ППл-4-1968 г. и с т.7 на ППл 17-1963 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба К. Б. не взема становище.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол. Поставените правни въпроси за приложението на чл.52 ЗЗД при определяне на справедливото обезщетение и за определяне на приноса на пострадалия по реда на чл.51, ал.2 ГПК не представляват общото основание за достъп до касация. Определянето на дължимото обезщетение за пертърпените от ищеца неимуществени вреди, както и конкретния размер на неговото съпричиняване на вредоносния резултат, са винаги фактологически обосновани от характера на конкретното увреждане. Значимостта на правния въпрос се определя съобразно правните изводи на съда, а не от конкретно установената фактическа обстановка.
В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК, касаторът препращат към основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК- твърдяна неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на чл.52 и чл.51, ал.2 ЗЗД. Основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК са различни от основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът за правилното приложение на чл.51, ал.2 и чл.52 ЗЗД е от значение за решаване на делото, но доколкото законът задължава съда да определи обезщетението по справедливост, което е и сторено в случая, решението е резултат на конкретна съдебна преценка, съобразно установените по делото конкретни факти и обстоятелства, поради което не може да представлява основание за достъп до касация. Предоставената от законодателя в чл.52 ЗЗД възможност съдът да определя размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди по справедливост произтича от факта, че за определянето им не може да има обективен критерии, за разлика от претърпените имуществени вреди. Причинените неимуществени вреди на могат да бъдат поправяни, а могат само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Тази заместваща облага във всеки отделен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което причинените неимуществени вреди следва да се определят по тяхната действителна стойност към момента на увреждането. Такива са и дадените с т.11 на ППВС 4-68 указания, поради което обжалваното решение не е постановено в противоречие с тях. Не е налице и подържаното противоречие с т.7 на ППл17-63, защото размерът на съпричиняването на пострадалото лице е определен не само с оглед виновното поведение на пострадалия, но и с оглед причинно следствената връзка между поведението му, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан, и настъпилият вредоносен резултат.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1058 от 29.06.2011 г. по гр.д.№1328/2011 г. на Софийския апелативен съд, ГК, Іви състав, с което е оставено в сила решение от 10.ХІ.2010 г. по гр.д.№1606/2008 г. на Софийския градски съд, ГО, І-4 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: