О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 665
София, 16.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 10.10. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 124/2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК по повод постъпили касационни жалби и от двете страни срещу решение №1524 от 12.10.2011 г. по гр.д.№846/2011 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 2 състав, с което след частична отмяна на решение №95 от 07.01.2011 г. по гр.д.№10700/2009 г. на Софийския градски съд, ГК, І-15 състав, в частта, с която е уважен предявения от Г. Д. Д. от [населено място], общ.А., срещу [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за сумата над 80 000 лв. до 100 000 лв., представляваща присъдено обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди в резултат на претърпяното ПТП от водач на автомобил, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, по реда на чл. 258 и сл.ГПК Софийският апелативен съд е отхвърлил иска за разликата над 80 000 лв. до 100 000 лв., а е потвърдил първоинстанционното решение в частта за присъдената сума от 80 000 лв. за обезщетение за претърпените неимуществени вреди и за сумата 813.13 лв.-обезщетение за претърпените имуществени вреди, както и в частта, с която са отхвърлени исковете до пълния им предявен размер. На основание чл.52 ЗЗД е определил общия размер на дължимото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди на 120 000 лв., но на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е приел, че тя е допринесла за настъпване на вредоносния резултат с 1/3, поради съгласието й да пътува в автомобил, управляван от неправоспособен водач.
От ищцата по делото Г. Д. Д., чрез адвокат Д. С. е постъпила касационна жалба с вх.№9119/23.11.2011 г. на Софийския апелативен съд срещу отхвърлителната част на въззивното решение, а от ответника [фирма], чрез юрисконсулт В. Т. с вх.№8953 от 18.11.2011 г. на Софийския апелативен съд, подадена чрез куриер на 17.11.2011 г., срещу въззивното решение в осъдителната му част.
Касационните жалби се подадени в срока по чл.283 ГПК, а за [фирма] и във връзка с чл.62, ал.2 ГПК, от страни активно легитимирани за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което са процесуално допустими.
І. По касационната жалба на Г. Д. Д..
Касаторката твърди, че обжалваното решение в отхвърлителната част е неправилно, постановено в противоречие с чл.52 ЗЗД при прилагането критерия за справедливост за присъденото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в нарушение на чл.51, ал.2 ЗЗД при определяне съпричиняването на вредоносния резултата от пострадалата. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК, като формулира като материалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото,”произнасянето на въззивния съд по възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата”. Навежда довода, че този въпрос е разрешен в противоречие с т.7 от П. 17-1963, тъй като пострадалата не е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Като втори съществен материално-правен въпрос сочи дължимия размер на обезщетението, т.е за обстоятелствата от значение за определянето му по справедливост. По този въпрос подържа допълнителните основания за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът [фирма] оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол по касационната жалба на ищцата Г. Д. Д.. Чрез първия формулиран материалноправен въпрос относно произнасянето на въззивния съд по чл.51, ал.2 ЗЗД, в изложението си по чл.284, ал.3 ГПК касаторката фактически отново навежда довода си за допуснато нарушение на материалния закон. По този начин смесва основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК с тези за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Не са налице и подържаните допълнителни основания за достъп до касация- чл.280, ал.1-3 ГПК. Определянето на съпричиняването на пострадалата не е направено в нарушение на т.7 на П..17-1963 г., както и на приложеното Решение №45 от 15.04.2009 г. по т.д.№525/2008 г. на ВКС, ІІ Т.О., тъй като в случая е отчетен конкретният принос на пострадалата, който може да се изразява като в извършване на конкретни действия, така и във въздържане от такива /както е прието в посоченото по-горе решение на ВКС/. В случая ищцата не се е въздържала от пътуване в автомобил, управляван от неправоспособен водач. Не е налице и противоречие с приложеното решение № 206 от 12.03.3010 г. по т.д.№35/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., защото в него е застъпен въпросът за причинно-следствената връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултата, която в случая не се оспорва. Приложените определения постановени по чл.288 ГПК не представляват съдебна практика по смисъла на т.2 и т.3 на ТР 1-2010-ОСГКТК.
Трайно установена е практиката на ВКС, че приносът на пострадалото лице се определя при оценката на конкретното поведението на всеки един от участниците в движението, поради което, с оглед забраната за събиране на нови доказателства в касационната инстанция, той не може да бъде различно установен. А по въпроса за значимостта на конкретните действия или конкретни бездействия на ищеца за настъпване на вредоносния резултата има изобилна съдебна практика, поради което не е налице и допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Вторият поставен въпрос за дължимия размер на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди с оглед изискването за определянето му по справедливост е относим към основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК- твърдяна неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на чл.52 ЗЗД. Въпросът е от значение за решаване на делото, но доколкото законът задължава съда да определи обезщетението при условията на чл.52 ЗЗД, което е и сторено в случая, решението е резултат на конкретна съдебна преценка, съобразно установените по делото конкретни факти и обстоятелства, поради което не може да представлява основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Предоставената от законодателя в чл.52 ЗЗД възможност съдът да определя размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди по справедливост произтича от факта, че за определянето им не може да има обективен критерии, за разлика от претърпените имуществени вреди. Причинените неимуществени вреди на могат да бъдат поправяни, а могат само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Тази заместваща облага във всеки отделен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което причинените неимуществени вреди следва да се определят по тяхната действителна стойност към момента на увреждането.
ІІ По касационната жалба на [фирма].
Касаторът твърди, че въззивното решение в обжалваната от него част е неправилно, постановено в нарушение на чл.52 ЗЗД, тъй като определеният размер на причинените на ищцата неимуществени вреди е силно завишен. Подържа, че не са обсъдени доказателствата по делото, както и направените от касатора доводи, както и че в нарушение на чл.51, ал.2 ЗЗД не е отчетен в достатъчна степен приносът на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат. Навежда довода, че неправилно са присъдени лихви върху дължимото обезщетение за имуществени вреди от датата на увреждането, след като са настъпили по –късно. Подържаните от касатора допълнителните основания за достъп до касация могат да бъдат квалифицирани като такива по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК с оглед соченото постановяване на обжалваното въззивно решение в противоречие с т.11 на П. 4-1968 год. и т.7 на П. 17-1963 год.
Ответницата по касационната жалба Г. Д. Д. оспорва основанията за достъп до касация, а по същество- нейната основателност.
Обжалваното въззивно решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол и по касационната жалба на ответника [фирма].
Въпросите за правилното приложение на чл.52 и чл.51, ал.2 ЗЗД са от значение за решаване на делото, но с оглед конкретното проявление на всички неимуществени вреди, както и на причинно-следствената обусловеност на настъпването им от конкретните действия, р.п. бездействия на пострадалите от увреждането, не могат да бъдат предмет на общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложеното по-горе за конкретността на определената заместваща облага за причинените неимуществени вреди е относимо в пълна сила и по касационната жалба на застрахователя. Присъденото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди е определено съобразно всички обстоятелства, които са от значение за тези вреди, поради което са спазени дадените с т.11 на ППВС 4-68 указания и обжалваното решение не е постановено в противоречие с тях. Същото се отнася и до конкетното проявление на приноса на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат, поради което обжалваното решение не е постановено в противоречие с т.7 на П.. 17-1963.
Не е налице и подържаното противоречие с решение №153 от 02.06.2011 г. по гр.д.№526/2010 г. на ІV Г.О. по определяне началния момент на лихвата забава върху присъденото обезщетение за имуществени вреди. С това решение е определен различен начален момент за лихвата за забава от датата на непозволеното увреждане, но за периодично дължимо обезщетение за причинени имуществени вреди, каквото в случая въобще не е присъждано.
Не е налице и подържаното допълнително основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Разглеждането на касационната жалба не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, защото съществува изобилна и непротиворечива съдебна практика за определяне размера на причинените неимуществени вреди по справедливост. Подържаното основание за допускане на касационно обжалване би било налице, само когато чрез конкретното съдебно решение ще се попълни липсата на такава или поради промяна в законодателството се налага преосмислянето й. В този смисъл не се налага преразглеждане на изводите, направени в соченото от касаторите П..4-1968 или П.. 17-1963.
Съобразно изхода по делото разноски не следва да се присъждат, а ще следват да останат в тежест на страните, така както са ги направили.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на №1524 от 12.10.2011 г. по гр.д.№846/2011 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 2 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: