4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 563
София, 21.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 13.06. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №1097 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 ГПК по повод постъпила касационна жалба от ЗД [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез адвокат Г., с вх.№ 7699/27.07.2012 г. на Софийския апелативен съд, срещу Решение №987 от 13.06.2012 г. по гр.д.№168/2012 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав, в частта, с което е потвърдено решение от 29.07.2011 г. по гр.д.№12901/2009 г. на Софийския градски съд, І Г.О., 7 състав, в частта, с която са уважени предявените от К. А. П., С. Й. М. и А. Й. И. срещу касатора искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ за по сумата 48 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за виновно причиненото от третото лице помагач на 17.04.2009 г. ПТП, в резултат от което е починал наследодателят на ищците, съпруг на първата и баща на останалите две. Касаторът твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, постановено в противоречие с чл.52 ЗЗД. Подържа и че в противоречие с т.3, б.”а” и т.4 на П..7-78, погрешно посочено вместо П..7-77 от 04.Х.1978 г., съдът е уважил исковете, без да е доказано наличието на застрахователен интерес и изплатена застрахователна премия. Позовава се и на противоречие с П..4-68 при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение с оглед приетия размер на съпричиняване от 1/5 част. Като значим за изхода на делото поставя въпроса за размера на определения по справедливост размер на застрахователното обезщетение и за приетия процент на съпричиняване от пострадалия. С оглед твърденията за постановяване на въззивното решение в противоречие с П..7-77 и 4-68 подържаните допълнителни основания за достъп до касация следва да се квалифицират като такива по чл.280, ал.1,т.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответниците оспорват основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба, претендират разноски.
По делото е постъпила и частна жалба от ищците срещу определение №2172 от 17.10.2012 г. по гр.д.№168/2012 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав, с което е оставена без уважение молбата им на основание чл.248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските, като молят да им бъдат присъдени такива на основание чл.78, ал.3 ГПК съобразно обжалваемия интерес на отхвърлената въззивна жалба на застрахователя.
Ответникът ЗД [фирма] оспорва частната жалба .
І. По касационата жалба на ЗД [фирма].
Решението на Софийския апелативен съд в осъдителната му част не следва да се допуска до касационен контрол .
Не е посочено общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът за определения по справедливост размер на застрахователното обезщетение и за приетия процент на съпричиняване от пострадалия е от значение за решаване на делото, но доколкото законът задължава съда да определи обезщетението при условията на чл.52 ЗЗД, което е и сторено в случая, решението е резултат на конкретна съдебна преценка, съобразно установените по делото конкретни факти и обстоятелства, поради което не може да представлява основание за достъп до касация. Предоставената от законодателя в чл.52 ЗЗД възможност съдът да определя размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди по справедливост произтича от факта, че за определянето им не може да има обективен критерии, за разлика от претърпените имуществени вреди. Присъдената заместваща облага за причинените на ищците неимуществени вреди във всеки отделен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което тяхната действителна стойност към момента на увреждането е строго индивидуална. Съдилищата са изтъкнали конкретните обстоятелства, с които обосновават присъдения им размер, поради което не е налице и соченото противоречие с П..4-1968.
В стремежа си да формулират значимите за изхода на делото правни въпроси в изложението си по чл.284, ал.3 ГПК, касаторът ЗД [фирма] препращат към основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК- твърдяна неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на чл.52 и чл.51, ал.2 ЗЗД. Основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК са различни от основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице и подържаното противоречие с т.3, б.”а” и т.4 на П..7-77 г., защото съдът е обосновал наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с приложените по делото застрахователна полица и сметка за изплащане на застрахователна премия, която застраховка покрива и отговорността на водача на автомобила, с който е причинено процесното ПТП.
С оглед изхода на делото и съобразно обжалваемия интерес на основание чл.78, ал.3 ГПК във вр.с чл.9, ал.1 във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения касаторът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на ищците сумата 2 497.5 лв. разноски за настоящето производство.
ІІ. По частната жалба на К. А. П. , С. Й. М. и А. Й. И..
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страни активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС/ чл.248 във вр. с чл.274, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба е неоснователна.
Правилно Софийският апелативен съд е отказал да измени решението си в частта за разноските, като присъди на ищците разноски за това производство. С решение № 987 от 13.06.2012 г. по гр.д.№168/2012 г. въззивният съд се е произнесъл по неоснователността на въззивните жалби и на двете страни. Без значение е, че разглеждането на насрещната жалба на ищците по делото е обусловено от подържаното на първоначалната въззивна жалба /арг. от чл.263, ал.4 ГПК/. След като настоящите частни жалбоподатели не са подали само отговор по въззивната жалбата на ЗД [фирма], те са упражнили правото си на въззивно обжалване, поради което претендираните от тях разноски за дължим адвокатски хонорар следва да се присъдят с оглед изхода по тяхната жалба. И тъй като първоинстанционното решение е обжалвано изцяло от ответника- застраховател в уважената част, а от ищците- в отхвърлената, правилно Софийският апелативен съд, съобразно изхода по двете въззивни жалби, е отказал присъждане на разноски за адвокатски хонорар на ищците.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №987 от 13.06.2012 г. по гр.д.№168/2012 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав, в частта, с което е потвърдено решение от 29.07.2011 г. по гр.д.№12901/2009 г. на Софийския градски съд, І Г.О., 7 състав, в частта, с която са уважени предявените от К. А. П. , С. Й. М. и А. Й. И. срещу касатора искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ за по сумата 48 000 лв., ведно със законната лихва от считано от 17.04.2009 г., като и присъдената държавна такса и разноски по делото.
В останалата част решението, като неожбжалвано, е влязло в сила.
Потвърждава определение № 2172 от 17.10.2012 г. по гр.д.№168/2012 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав.
ОСЪЖДА ЗД [фирма] да заплати на К. А. П., С. Й. М. и А. Й. И. сумата 2 497.5 лв. разноски за настоящето производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: