О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 790
София,24.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 24.11. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч. т.дело №796/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2,във вр. с ал.1,т.1 ГПК по повод подадена частна жалба от Ч.”Е.” [населено място], общ.Н., чрез адвокат Б. К., с вх.№8631 от 05.10.2011 год. на ВКС, подадена чрез експресни куриерски услуги на 04.10.2011 год., срещу Определение №186 от 20.09.2011 год. по т.д.№759/2011 год. на ВКС, ІІ Т.О., с което на основание чл.280, ал.2 ГПК касационна жалба на настоящия жалбоподател е оставена без разглеждане. Жалбоподателят Ч.”Е.”, [населено място], твърди, че обжалваното определение е неправилно, защото при преценката за допустимост на касационната жалба следва да се вземе пред вид общият сбор на обективно и субективно съединените искове, който надхвърля обжалваемия минимум от 5 000 лв. за граждански дела.
Ответниците оспорват частната жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба е неоснователна.
Правилно съставът на Второ търговско отделение при ВКС е приел, че подадената касационна жалба от настоящия жалбоподател Ч.”Е.” е процесуално недопустима, тъй като цената на всеки един от обективно и субективно съединените искове е под обжалваемия праг за граждански дела от 5 000 лв. Не се спори, че цената на предявените искове от ищеца Г. В. по чл.59 ЗЗД за дължим от кооперацията наем за ниви и лозя за 2005 и 2006 година е 1 287.20 лв. и за сумата 1 782 лв. за лично ползване за същия период. Цената на предявените от ищцата В. В. искове с правно основание чл.59 ЗЗД е за сумата 1 437лв., представляващ дължим наем за периода 2005 и 2006 година, като и за сумата 2 016 лв. за лично земеползване за същия период. С оглед така установените размери на предявените искове, правилно съставът на Второ търговско отделение е приел, че касационната жалба на кооперацията, е процесуално недопустима. Преценката за необжалваемост следва да се направи по всеки един от обективно и субективно съединените искове, които в случая са до необжалваемия размер, въведен с чл.280, ал.2 ГПК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №186 от 20.09.2011 год. по т.д.№759/2011 год. на ВКС, ІІ Т.О.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: