О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
София,12.01.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 10.01. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №864/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2, вв вр. ал.1,т.1 ГПК по повод подадена частна жалба от Д. А. Б. от [населено място], чрез адвокат И. З., с вх.№5395 от 05.10.2011 год. на Окръжен съд [населено място], подадена по пощата с пощенско клеймо от 03.10.2011 год. срещу определение №522 от 08.09.2011 год. по ч.гр.д.№631/2011 год. на Добричкия окръжен съд, ГО, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната жалба на настоящия жалбоподател срещу определение №448 от 23.06.201 год. по ч.гр.д.№720/2010 год. на Балчишкия районен съд. С това определение районният съд е отменил определението си №370 от 26.05.2011 год. постановено по същото дело, с което първоначално е приел, че възражението на настоящия жалбоподател, длъжник в заповедното производство, са направени в срока по чл.414, ал.2 ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1 ГПК е указано на заявителя [фирма] да предяви вземането си по исков път. С определение №448 от 23.06.201 год. по ч.гр.д.№720/2010 год. на Балчишкия районен съд е прието, че съобразно представената покана за доброволно изпълнение, възражението на длъжника е направено след срока по чл.414, ал.2 ГПК, поради което заповедният съд сам е отменил определението си по чл.415, ал.1 ГПК. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното въззивно определение е неправилно, постановено в противоречие на чл.274, ал.1,т.1 ГПК, защото определението на съда по чл.415, ал.1 ГПК е прекратително.
Ответникът [фирма] оспорва основанията за достъп до касация, претендира присъждане на разноски.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС/ чл.274, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба е неоснователна.
Правилно Добричкият окръжен съд е приел, че определението по чл.415, ал.1 ГПК не е прекратително по смисъла на чл.274, ал.1,т.1 ГПК, поради което заповедният съд може сам да го измени или отмени. Само липсата на възражение, р.п. не предявяването от взискателя на иска за установяване на вземането в срока по чл.415, ал.1 ГПК води до обезсилване на заповедта за изпълнение- арг. от чл.415, ал.2 ГПК. Ето защо правилността на определението по чл.415 ал.1 ГПК ще следва да бъде проверена в производството по обжалване на определението по чл.415, ал.2 ГПК, както правилно е приел Добричкият окръжен съд.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за прекратителния характер на определението по чл.415, ал.1 ГПК, изведени от обжалваемостта определението на въззивния съд, с което той е оставил без разглеждане частната жалба срещу определението на заповедния съд по чл.415, ал.1 ГПК. Допустимостта на жалбата срещу въззивното определение произтича от нормата на чл.274, ал.2 във вр. с ал.1,т.1 ГПК, поради прекратителния характер на въззивното определение, а не и на първоинстанционното. Още повече, че по поставения процесуалноправен въпрос за необжалваемостта на определението по чл.415, ал.1 ГПК е формирана задължителна съдебна практика- вж. Определение №766 от 30.12.2009 год. по ч.т.д.№880/2009 год. на ВКС, ІІ Т.О.
С оглед изхода по делото и на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК във вр. с чл.11 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималния размер на адвокатските възнаграждения в полза на ответника [фирма] ще следва да се присъди сумата 150 лв.юрисконсултски възнаграждение.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №522 от 08.09.2011 год. по ч.гр.д.№631/2011 год. на Добричкия окръжен съд, ГО.
ОСЪЖДА Д. А. Б., ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк] вх.”б”, ет.1, ап.33 да заплати на [фирма] сумата 50 лв. разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: