О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
София, 03.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 26.01. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
т.дело №876 /2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез адвокат В. Р., с вх.№3878/01.08.2011 год. на Варненския апелативен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 28.07.2011 год. срещу Решение №132 от 16.06.2011 год. по в.т.д.№134/2011 год. на Варненския апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение №688 от 28.12.2010 год. по т.д.№986/2010 год. на Варненския окръжен съд, ТО, с което на основание чл.631 ТЗ е отхвърлена молбата на касатора с правно основание чл.625 ТЗ за откриване производството по несъстоятелност за ответника „С. ТТ”, [населено място]. С обжалваното въззивно решение Варненският апелативен съд е споделели изводите на окръжния съд, че ответникът разполага с достатъчно имущество / краткотрайни активи/, с които да погаси задълженията си към кредиторите. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Навежда доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила-чл.608, ал.3 ТЗ- съдът не се е мотивирал дали подържаната презумпцията е оборена, не е изследвано икономическото състояние на ответника към момента на постановяване на решението, възприето е непълно и неправилно заключение на счетоводната експертиза. Подържа основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК, като поставя множество въпроси, които могат да се групират като такива: 1/за задължението на съда да изложи мотиви както за приложената от него презумпцията по чл.608, ал.2 ТЗ, при подържана от страната по чл.608, ал.3 ТЗ, така и за действителния размер на задължението на длъжника към молителя- кредитор в производството по чл.625; 2/ за предпоставките за прилагане на презумпциите по чл.608, ал.2 и по ал.3 ТЗ и за съотношението по между им; 3/ за задължението на съда да вземе пред вид и анализира всичките новонастъпили обстоятелства от значение за икономическото състояние на длъжника и 4/ При определяне на коефициентите за ликвидност неизплатените лизингови вноски с настъпил падеж към кой вид задължения следва да бъдат отнесени- текущи или краткосрочни?
Ответникът [фирма] оспорва основателността на касационната жалба, претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в указания срок по чл.633, ал.2 ТЗ във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.613а, ал. 1 ТЗ във вр. с чл.280, ал.1 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Поставените правни въпроси, с изключение на този по т.3, не представляват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а именно да са залегнали в предмета на молбата с правно основание чл.625 ТЗ, да са обусловили правните изводи на съда по несъстоятелност и да са разрешени в обжалваното решение при наличие на подържаните допълнителни основания за достъп до касация.
По въпросите по т.1. Задължението на съда да излага мотиви, както по приложението на презумпциите по чл.608, ал.2 и ал.3 ТЗ, така и по приетия размер на задължението, не се въвежда от страната с предявяването на молбата й по чл.625 ГПК, поради което и не е предмет на производството по несъстоятелността и не се разрешава в него. То произтича от закона-чл.236, ал.2 ГПК, регламентиращ общото задължение на съда да мотивира съдебното решение. Евентуалното нарушаване на това задължение, би представлявало основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, което не може да бъде същевременно и основание за достъп до касация. Приложените решения на ВКС, в които е констатираното нарушение на това законово задължение, не доказват постановяване на обжалваното въззивно решение при наличие на допълнителния критерии за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.2 ГПК, защото противоречивата съдебна практика се формира при разрешаването на конкретен спорен правен въпрос, а не по безспорното задължение на съда да спазва закона.
По въпросите по т.2 . Приложението на презумпцията по алинея втора или по алинея трета на чл.608 ТЗ е въпрос на установяване на съответните презумптивни предпоставки, които са фактологически обусловени. Поставеният общотеоретичен въпрос за предпоставките за приложението им, без да са свързани и обосновани с конретните факти по делото не може да представлява общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
По въпросите по т.3. Поставеният правен въпрос за задължението на съда по несъстоятелност в производството по чл.625 ТЗ да съобрази всички факти и обстоятелства, от които зависи икономическото състояние на ответника към момента на постановяване на решението, е значим за изхода на делото, но не е налице допълнително подържаното основание за достъп до касация- това по чл.280, ал.1, т. 2 ГПК. Обжалваното въззивно решение не е постановено в противоречие със соченото Решение №481 от 10.04.2003 год. по т.д.№1521/2003 год. на ВКС, V Г.О. защото Варненският апелативен съд изрично е приел, че при определяне икономическото състояние на длъжника са включени и неизплатените лизингови вноски с настъпил падеж към м.декември 2010 год. в размер на 88 000 лв. Всъщност касаторът чрез поставеният въпрос изразява несъгласието си така приетия размер на лизинговите вноски, който е предмет на конкретно установяване, поради което не може да представлява основание за селектиране на касационната жалба.
По въпрос по т.4. Поставеният въпрос е от значение за определяне показателите за ликвидност, защото краткосрочните задължения фигурират в знаменателя на дробното число, чрез което се определят коефициентите за обща и бърза ликвидност, а текущите задължения – при коефициентите за незабавна и абсолютна ликвидност. В конкретния случай, обаче, не е обусловил изхода по делото, защото изплатените лизингови вноски са включени от вещото лице М. П. в текущите задължения, представляващи сбор от краткорсочни задължения и платима сума за погасяване на дългосрочни задължения. Тези данни вещото лице е взело от представените от длъжника финасови отчети, а касаторът въобще не е правил доводи за неправилно отразяване на задълженията по тях.
Подържаното допълнително основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК въобще не е мотивирано чрез предпоставките за неговата наличност, очертани в т.4 на ТР 1-2010 ОСГКТК.
С оглед изхода по делото и на основание чл.81, във вр. с чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника [фирма] ще следва да се присъди сумата 1000 лв. разноски за изплатен адвокатски хонорар за настоящата инсатнция.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №132 от 16.06.2011 год. по в.т.д.№134/2011 год. на Варненския апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение №688 от 28.12.2010 год. по т.д.№986/2010 год. на Варненския окръжен съд, ТО.
ОСЪЖДА [фирма] ГР.София, [улица] да заплати на [фирма] сумата 1000/хиляда/ лв.разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: