О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 727
София, 07.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 07.10. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева Мариана Костова
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №595 /2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3 във вр. с чл.407 ал.1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от „П. ” Е. гр.София, чрез А. Р., Д. дирекция „А” с вх.№954 от 04.03.2010 год., на Варненския апелативен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 01.03.2010 год., срещу определение №56 от 09.02.2010 год. по в.ч.т.д.№50/2010 год. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 13.11.2009 год. по гр.д.№355/2000 год. на Т. окръжен съд за издаване на изпълнителен лист в полза на ЕТ „Р. С., гр.Търговище за сумата 1 579.34 лв., представляваща извършени съдебно-деловодни разноски пред ВАпС и ВКС.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалния закон, защото счита, че разноските, за които е издаден изпълнителният лист, не са присъждани. Като основание за достъп до касация подържа това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като изтъква, че произнасянето на ВКС по въпроса за дължимостта на разноски, които не са присъдени със съдебния акт, с който приключва делото, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
„АС С.” ООД гр.София, в качеството му на третото лице помагач на ”Ф.” в ликвидация/, праводателя на частния жалбоподател, заявява, че обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, но въпреки това е процесуално недопустима.
Определенията за издаване на изпълнителен лист, подлежат на двуинстанционно разглеждане. С нормата на чл.274, ал.3 ГПК изчерпателно са посочени кои определения подлежат на касационно обжалване. Обжалваното определение не е сред тях. Разпореждането за издаване изпълнителен лист не е преграждащо по смисъла на т.1 на същата правна норма. То не попада и сред хипотезите на т.2 на чл.274, ал.3 ГПК, защото с постановяването му не се дава разрешение по същество на друго производство. Актът на съда, с който се уважава молбата за издаване на изпълнителен лист, р.п. тя се отхвърля, се постановява в производство, съпътстващо исковото, поради което с него не се решава спор по същество в друго производство.
Нормата на чл.407, ал.1 ГПК е аналогична на тази на чл.244, ал.1 ГПК,отм., поради което следва да намери приложение т.6 на ТР1-2001-ОСГК, което на основание чл.130, ал.2 З. е задължително за органите на съдебната власт. Съгласно посоченото тълкувателно решение, актовете на съда за издаване на изпълнителен лист подлежат на двуинстанционно разглеждане. ВКС се произнася по тях само в случаите, когато са постановени за първи път от въззивен съд, какъвто не е настоящият казус.
По изложените дотук съображения настоящият състав намира, че обжалваното определение на основание чл.407, ал.1 ГПК не подлежи на касационен контрол, поради което неправилно посочената от Варненския апелативен съд негова обжалваемост не създава право на инстанционен контрол, какъвто законът не допуска.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на „П. ” Е. гр.София срещу определение №56 от 09.02.2010 год. по в.ч.т.д.№50/2010 год. на Варненския апелативен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС- ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: