О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 943
София, 16.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 15.12. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева Мариана Костова
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №871 /2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал. 3, т.2 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от И. М. С. от гр.Варна, чрез адвокат М. Н., с вх.№29615/06.08.2010 год. на Варненския окръжен съд, срещу Определение №2303 от 30.07.2010 год. по в.ч.т.д.№1247/2010 год. на Варненския окръжен съд, ТО, с което е потвърдено Разпореждане №6079/17.02.2010 год. за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист, въз основа на заповед №1138/17.02.2010 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК, издадена по ч.гр.д.№1911/2010 год. на Варненския районен съд, ГК. Твърди, че обжалваното Определение на Варненския окръжен съд е неправилно, като навежда доводи, че не е страна по договора за банков кредит, че представеното извлечение от счетоводните книги на заявителя „Р. Е. не представлява редовен от външна страна документ, както и че не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане по смисъла на чл.418, ал.2 ГПК. Навежда и довода за нарушение на чл.60, ал.2 З., защото неправилно е прието, че целият кредит е станал предсрочно изискуем автоматично с неплащането на съответните вноски. Подържа основанието за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1,т.2 ГПК, а именно разрешаването на въпроса за настъпването на предсрочната изискуемост на кредита при наличие на противоречива съдебна практика.
Ответникът „Р. Е. оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на частната касационна жалба.
Частната касационна жалба е процесуално недопустима, независимо, че е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК
Определението на въззивния съд, с което той се е произнесъл по законосъобразността на разпореждането на Варненския районен съд за постановяване на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК, не подлежи на касационно обжалване. То не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.3 ГПК, регламентиращи касационното обжалване на въззивните определения. На касационно обжалване подлежат само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частните жалби срещу определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, или определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определението на окръжния съд, постановено в производството по чл.419, ал.1 ГПК, нито е преграждащо/чл.274, ал.3, т.1 ГПК/, нито с него се дава разрешение по същество на друго производство/чл.274, ал.3 т.2 ГПК/. То е относимо към изпълнението на присъденото в заповедното производство вземане, а не към развитието на самото заповедно производство. С него не се разрешава спор свързан със самото съдебно производство.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на И. М. С. от гр.Варна срещу Определение №2303 от 30.07.2010 год. по в.ч.т.д.№1247/2010 год. на Варненския окръжен съд,ТО, с което е потвърдено Разпореждане №6079/17.02.2010 год. за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист, въз основа на заповед №1138/17.02.2010 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК, издадена по ч.гр.д.№1911/2010 год. на Варненския районен съд, ГК.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред друг тричленен състав на ВКС-ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: