Определение №20 от 9.1.2013 по ч.пр. дело №793/793 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 20

София, 09.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 07.01. две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело № 793 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2 във вр. с чл.396, ал.1 ГПК по повод подадена частна жалба от [фирма], [населено място], чрез адвокат М. Я., с вх.№3192/07.05.2012 г. на Бургаския апелативен съд, срещу Определение №127 от 18.04.2012 г. по в.т.д.№99/2012 г. на Бургаския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на настоящия частен жалбоподател с правно основание чл.389, ал.1 ГПК за обезпечение на иска, предявен от него срещу „Обединена Българска банка”/ОББ/АД и срещу [фирма], [населено място], с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване за нищожен, поради противоречие на закона- чл.10,ал.2 и 3 на ЗСТЗ, на сключения между ответника [фирма], като кредитор, и [фирма], като кредитополучател, и [фирма], като съдлъжник, на договор за учредяване на ипотека върху недвижими имоти, находящи се в [населено място], материализиран в нот.акт № 29, том І, нот.д.№ 1168/2007 г. на СВ [населено място]. Бургаският апелативен съд е приел, че молбата с правно основание чл.389, ал.1 ГПК е неоснователна, тъй като липсват нови доказателства за вероятната основателност на така предявения иск, както и за обезпечителната нужда за молителя-ищец. По липсата на тези предпоставки за допускане на исканото обезпечение чрез спиране на изпълнението по изп.д.№20108000400158/2010 г. на ЧСИ И. Б. с район на действие Бургаския окръжен съд, първоинстанционният и въззивният съд на два пъти вече са се произнасяли. С решение № 42 от 21.06.2012 г. по същото в.т.д.№99/2012 г. на Бургаския апелативен съд е потвърдено отхвърлителното решение на Бургаския окръжен съд.
Частният жалбоподател [фирма] твърди, че обжалваното определение е неправилно със съображения за вероятната основателност на иска с правно основание чл.26, ал.1ЗЗД, тъй като разрешение по чл.10, ал.2 ЗТСЗ към момента на сключване на договора за ипотека не е било давано. Подържа, че е налице обезпечителна нужда, тъй като срещу имота е насочено принудително изпълнение, което застрашава правата му на собственост и не би могъл да получи целената с настоящия установителен иск правна защита.
Ответникът ОББ АД оспорва частната жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, във вр. с чл.62, ал.2 ГПК/ подадена чрез куриер на 02.05.2012 г., вж. стр.31 от настоящето дело/, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС/ чл.274, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба е неоснователна.
Правилно Бургаският апелативен съд за трети път се е произнесъл по неоснователността на молбата на частния жалбоподател с правно основание чл.389 ГПК. Не е налице обезпечителна нужда, тъй като с оглед на конкретните данни по делото, ответникът няма да затрудни упражняването на правата на ищеца по предявения установителен иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД. Неговите права на собственост не се оспорват, а и придобитото от ищеца [фирма] право на собственост е при условие на вече вписани ипотеки. Неоснователни са и доводите му за вероятната основателност на предявения иск, тъй като чрез поредното описване на конкретните писмени доказателства, обсъждани от съдилищата както в обезпечителното, така и в исковото производство с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, частният жалбоподател фактически цели ВКС да се произнесе в производството по чл.396, ал.1 ГПК по основателността на така предявения иск. Още повече, че с решенията на двете съдебни инстанции той е отхвърлен като неоснователен.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №127 от 18.04.2012 г. по в.т.д.№99/2012 г. на Бургаския апелативен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top