О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 698
София,25.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 04.10. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №56 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място], Общ.К., чрез адвокат Р. А., с вх.№5771/01.12.2011 г. на Варненския апелативен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 30.11.2011 г., срещу Решение №229 от 26.10.2011 г. по в.т.д.№381/2011 г. на Варненския апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение №46 от 24.03.2011 г. по т.д.№2/2010 г. на Окръжен съд [населено място],ТО, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.трето ЗЗД за връщане на сумата 38 640 лв., авансово изплатена от [фирма], в качеството му на възложител, за изработване от ответника [фирма] на договор за инвестиционно проектиране. С обжалваното въззивно решение Варненският апелативен съд е споделил изводите на окръжния съд, че липсва виновно неизпълнение от страна на ответника- изпълнител, поради което договорът за инвестиционно проектиране не е бил развален от [фирма]. Получената от ответника [фирма] авансово изплатена сума при подписването на договора/ чл.8.1 от Договора/, не е получена на отпаднало основание, поради което не подлежи на връщане. Приел е още, че съгласно чл.144, ал.1 ЗУТ в тежест на възложителя е да внесе за одобрение в общината инвестиционния проект, а отказът на [община] да даде разрешение за строежа е постановен, поради непредставяне на документите, предаването на които също е в тежест на възложителя.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Подържа основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. Формулира следните правни въпроси: 1. „Може ли да се приеме, че съгласно чл.144, ал.1 ЗУТ задължението за внасяне на проекта е на възложителя, след като в чл.14.3 от Договора това задължение е вменено в тежест на изпълнителя”. По този въпрос подържа, че обжалваното решение е постановено в противоречие с арбитражно решение от 17.03.2006 г. по В. №55/2005 г. на АС при Б..; 2/ „Може ли да се приеме, че договорът за инвестиционно проектиране е приет от възложителя, само поради факта на фактическото му приемане”. По този въпрос подържа допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.2 ГПК, като се позовава на противоречието му с решение №1661 от 06.12.1999 г. по гр.д.№972/99 г. на ВКС, V Г.О., съгласно което „приемането на извършената съгласно договора работа по смисъла на чл.264, ал.1 ЗЗД е не само едно фактическо, но и правно действие”. Поставя и въпроси дали следва да се иска решение на общото събрание на дружеството с ограничена отговорност при сключване на договори на значителна стойност, за приложение на чл.137, ал.1,т.7 ТЗ и за приложение на §8 от ПЗР на ЗУЧК.
Ответникът [фирма] оспорва касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Първият формулиран от касатора правен въпрос не представлява общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Значимостта на поставения правен въпрос се определя от правните изводи на съда, въз основа на установената от него фактическа обстановка, а не от възприемането от решаващия съд на правнорелевантните за спора факти и обстоятелства. Поставеният правен въпрос касае тълкуване на нормата на чл.144, ал.1, ЗУТ във връзка с чл.14, ал.3 от договора, поради което е фактологически обоснован. Основание за селектиране на касационната жалба е не само формулирането на значимия за изхода на делото правен въпрос, но той трябва да е разрешен от въззивния съд при наличие на някои от допълнителните основания за достъп до касация пао чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК.В случая не е налице и подържаното допълнително основание за достъп до касация – това по чл.280, ал.1,т.2 ГПК, тъй като представеното арбитражно решение не доказва противоречива съдебна практика. Съгласно т.3 на ТР 1-2010-ОСГКТК актовете на арбитражните съдилища, които са частноправни образувания с правораздавателна власт, не формират съдебна практика.
Вторият поставен правен въпрос за това дали е налице приемане от възложителя на изработения проект по смисъла на чл.264, ал.1 ЗЗД, само поради фактическото му приемане, не е обусловил единствено правните изводи на съда, поради което също не може да представлява общото основание за достъп до касация. За да отхвърли искът, въззивният съд не се е позовал само на фактическото приемане на изработения инвестиционен проект от страна на възложителя, а е приел, че липсва виновно неизпълнение от страна на изпълнителя, тъй като в случая липсва допуснато от него нарушение на чл.10, ал.3,т.2 ЗУЧК при изработване на проекта.
Останалите формулирани правни въпроси нито са от значение за изхода на делото, нито по отношение на тях са формулирани от касатора допълнителни основания за селектиране на касационната жалба. Те само са изброени като законов текст, без да са мотивирани и подкрепени със съответната практика.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №229 от 26.10.2011 г. по в.т.д.№381/2011 г. на Варненския апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение№46 от 24.03.2011 г. по т.д.№2І2010 г. на Окръжен съд [населено място],ТО.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: