О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 740
София, 24.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 10.11. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 261 /2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място],чрез адвокат Д. Б. , с вх.№4647/01.12.2010 год. на Апелативен съд [населено място], постъпила по пощата с пощенско клеймо от 30.11.2010 год., срещу решение №201 от 22.10.2010 год. по т.д.№58/2010 год. на Великотърновския апелативен съд, ГО, в частта, с която е отменено Решение №30 от 08.04.2010 год. по т.д.№10/2009 год. на Русенския окръжен съд в частта, с която е уважен предявеният от касатора срещу Параходство [фирма] [населено място] иск, квалифициран като такъв с правно основание чл.258 ЗЗД за сумата над 92 485.75 лв. до пълния предявен размер от 342 849.18 лв., както и в частта, с която е присъдено обезщетение за забава на основания чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 73 589.39 лв. и по реда на чл.258 ГПК е отхвърлен както искът на касатора за сумата над 92 485.39 лв. до пълния размер от 342 849.18 лв., представляваща цена за пристанищната услуга по обслужване и приставане на пътническата фериботна палтформа ”Б.”, притежавана от Параходство [фирма] [населено място], така и искът с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 73 589.39 лв. С решението на Великотърновския апелативен съд в обжалваната част е прието, че претендираното възнаграждение за извършваната услуга от [фирма] като пристанищен оператор ще следва да се определи съобразно постигната между страните договореност с Приемо-предавателен протокол от 11.12.1997 год. за заплащане на едно приставане в размер на 12 щатски долара, а не по установената цена от 33 евро за приставане, определена с приетия Протокол от 19.07.2005 год. на Смесената българо-румънска комисия”.
Касаторът твърди, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Подържа, че неправилно въззивният съд е приел, че отношенията между страните са уредени договорно с Протокол от 11.12.1997 год., размерът на пристанищната услуга по този протокол е определена в нарушение на действащите нормативни правила, въведени с чл.116, чл.117, ал.1 от Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Р.България/ЗМПВВППРБ/, ДВ бр.24 от 23.03.2004 год., поради което и приемо-предавателният протокол от 11.12.1997 год. в частта, с която е уговорен размерът на дължимата на касатора [фирма] корабна такса след влизане на ЗМПВВППРБ е нищожна на основание чл.26 ЗЗД, поради противоречие със закона. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба оспорва основанията за достъп до касация.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Касаторът не е посочил общото основание за достъп до касация, тъй като не е формулирал правни въпроси от значение за изхода на делото. Като такива сочи възприетата от въззивния съд фактическа обстановка относно пораждането на договорните отношения между страните въз основа на Протокол от 11.12.1997 год. Възприетата от съда конкретна фактическа обстановка въобще не може да представлява общото основание за достъп до касация. Тя е конкретно обусловена от конкретните факти и обстоятелства и правилността на същата не може да бъде проверявана в касационната инстанция. Препращането в изложението на касатора по чл.284, ал.3 ГПК към неправилно установената фактическа обстановка, както и позоваването на евентуална нищожност на основание чл.26, ал.1 ЗЗД на протокол от 11.12.1997 год., в частта с която страните са определили цената на услугата, представлява смесване на основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК с тези за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК.
Не са налице и допълнително подържаните основания по чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК.
С представените решения не се доказва противоречива съдебна практика, нито обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС. Решение №259 от 30.10.2008 год. по в.гр.д.№460/2006 год. на Великотърновския апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 13.07.2006 год. по гр.д.№128/2005 год. на Русенския окръжен съд, и в които решения възнаграждението за извършената пристанищната услуга по обслужване и приставане на пътническата фериботна палтформа”Б.”, притежавана от Параходство „Българско речно плаване”, е определено в размер на 33 евро, е отменено с решение №180 от 21.06.2010 год. по т.д.№208/2009 год. на ВКС, ІІ Т.О. в частта, с която възнаграждението на пристанищния оператор [фирма] е определено за разликата над цената, определена с приемателно-предавателния протокол от 11.12.2997 год. в размер на левовата равностойност на 12 щатски долара. С решението си по чл.290 ГПК, което формира задължителна съдебна практика по смисъла на т.3 на ТР 1-2010 –ВСГКТК, съставът на ВКС-ТК е приел, че приставането на фериботната платформа „Б.” на фериботния терминал представлява пристанищна услуга по смисъла на чл.116, ал.1,т.3 ЗМПВВППРБ, която по силата на чл.103, ал.1 от С.З. се предоставя на потребителя й срещу заплащане. Цената на тази услуга е договорена с приемо-предавателния протокол от 11.12.1997 год. в размер на левовата равностойност на 12 щатски долара. В същия смисъл е и решение № 526 от 15.08.2006 год. по т.д.№1110/2005 год. на ВКС, ІІ Т.О., с което е оставено в сила решение №294 от 20.10.2005 год. по гр.д.№290/2005 год. на Великотърновския апелативен съд, в което е застъпено становището ,че дължимото възнаграждение следва да се определи съобразно уговореното такова в приемателно-предавателния протокол от 11.12.1997 год. Следователно не съществува противоречива практика на ВКС, а съществуващата такава между решенията на Русенския окръжен съд и Великотърновския апелативен съд е разрешена с цитираното по-горе решение №180 от 21.06.2010 год. по т.д.№208/2009 год. на ВКС, ІІ Т.О., формиращо задължителна съдебна практика. С преодоляване на това противоречие, се изключва нуждата от произнасяне на ВКС по същите правни въпроси, още повече, че законовата промяна, на която се позовава касаторът, е била налице към момента на постановяване на това решение. Не са налице промени в законодателството и обществените условия, които да изискват промяна във формираната задължителна съдебна практика.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №201 от 22.10.2010 год. по т.д.№58/2010 год. на Великотърновския апелативен съд, ГО.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: