О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 114
София,24.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 17.02. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 717 /2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.2 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма],[населено място], чрез адвокат П. Г., с вх.№ 5050/02.06.2010 год. на Р. окръжен съд, срещу Решение №67 от 31.03.2010 год. по в.гр.д.№44/2010 год. на Р. окръжен съд, ГО, в частта, с която е оставено в сила решение №115 от 28.10.2009 год. по гр.д.№2641/2008 год. на Р. районен съд ІV граждански състав, с което касаторът е осъден на основание чл.92, ал.1 ЗЗД да заплати на ищцата М. П. Николова сумата 5 722.35 лв., представляваща уговорената неустойка за забава при изграждането и предаването на ищцата с разрешение за ползване на три броя апартаменти, каквото задължение е поел касаторът да изпълни вместо да заплати цената на закупената от него съответна идеална част от терена, върху който е изградена сградата, собственост на ищцата. И двете инстанции са приели, че срокът за предаване на апартаментите е изтекъл на 09.12.2007 год., а разрешението за ползване на сградата е от 25.03.2008 год., поради което консумираната забава от касатора е повече от три месеца, но различния размер на присъдената неустойка по раздел VІІ, т.1 от Договора от двете съдебни инстанции се дължи на различната базата, върху която е прието да се начислява 5% от строителната стойностна обектите при забава повече от три месеца. Окръжният съд е определил процента на неустойката върху строителната стойност с общите части и избените помещения, а не върху подобрената стойност, както я е определил районният съд.
Касаторът твърди, че решението на Р. окръжен съд в обжалваната осъдителна част, с която е прието изпадането му в забава и възникване на основанията за заплащане на неустойката по чл.1, раздел VІІ от сключения между страните предварителен договор, е неправилно, постановено в противоречие на събраните по делото доказателства и подписаните между тях съглашения. Подържа, че неправилно съдът е изключил от доказателствата по делото анекс, съдържащ удължаване на срока по предварителния договор със зимните дни, в които природните условия правят невъзможно извършването на С., че не е обсъден подписаният от ищцата акт обр.15, съдържаш изявлението й за завършеност на отредените за нея обекти и за предаването им от касатора. Като основания за достъп до касация подържа тези по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроси, съобразно които съдът трябва да се произнесе по действителните воля на страните, изразена в сключените между тях съглашения, включително и чрез тълкуването им, за задълженията на съда да обсъди релевантните за делото факти и обстоятелства и да се произнесе по тях.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба оспорва основанието за достъп до касация, претендира разноски.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
С нормата на чл.280, ал.1 ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год./ е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол. Основанията за селекция са различни от основанията за твърдяната неправилност на обжалваното решение.
Касаторът не е посочил основното водещо основание за селектиране на касационната жалба, а именно да формулира материалноправния и процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото. Сочените от него като значими за изхода на делото въпроси представляват обобщен израз на подържаните основания за неправилност на обжарваното решение. Доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждане на доказателствата по делото и за нарушение на чл.20а ЗЗД при тълкуване на сключените между страните договори могат да се квалифицират като основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, което не представлява същевременно и основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Преповтаряните доводи за неправилност на решението, съдържащи се в изложението към касационната жалба по смисъла на чл.284, ал.3,т.1 ГПК не представляват посочване нито на основното основание за допускане до касационно обжалване, нито на допълнителните такива.
Не посочването на общото основание за достъп до касация само по себе си е достатъчно за недопускане на обжлваното въззивно решение до касационен контрол. Не е налице и подържаното допълнително основание за достъп до касация- това по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Представените решения на ВКС са относими към задълженията на съда по тълкуване на договорите, разкриване на общата воля на страните и последиците от евентуално допуснати съдопроизводствени нарушения, но не и към конкретно разрешени с обжалваното въззивно решение процесуалноправни въпроси. Тези решения на ВКС, с които се обсъждат последиците от констатирани конкретни нарушения на въззивния съд, не представляват формирана практика по твърдени, но неустановени във фазата на касационното производство нарушения от въззивната инстанция. По тях ВКС може да се произнесе едва във фазата на разглеждане на касационната жалба по същество, която не може да се развие ако не са налице основанията за селектиране на касационната жалба.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №67 от 31.03.2010 год. по в.гр.д.№44/2010 год. на Р. окръжен съд, ГО, в частта, с която е оставено в сила решение №115 от 28.10.2009 год. по гр.д.№2641/2008 год. на Р. районен съд ІV граждански състав в осъдителната му част.
ОСЪЖДА [фирма],[населено място] ДА ЗАПЛАТИ на М. П. Николова сумата 200 лв. разноски за настоящето производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: