О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 266
София, 21.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 14.03. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 595 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма],[ЕИК], чрез адвокат В. Г. , с вх.№778/13.02.2012 г. на Варненския апелативен съд, срещу Решение №311 от 21.12.2011 г. по т.д.№660/2011 г. на Варненския апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение №868 от 10.08.2011 г. по т.д.№1725/2010 г. на Варненския окръжен съд, ТО, в частта, с която са отхвърлени предявените от касатора спрямо С. Д. И. иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.трето ЗЗД за солидарното му осъждане заедно с ответника [фирма], ЕИК[ЕИК] за заплащане на сумата 131 840 лв., представляваща изплатен аванс по прекратен договор за изработка, както и иск с правно основание чл.92, ал.1, ЗЗД за сумата 20 000 лв. договорна неустойка. За да отхвърли така предявените искове, Варненският апелативен съд е възприел изводите на окръжния съд, че вторият ответник С. Д. И. при подписване на сключения между двете търговски дружества договор за изработка, не е действал в лично качеството, а в качеството си на представител на първия ответник- [фирма].
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване- чл.281,т.3 ГПК. Навежда доводи за допуснато нарушение на чл.20 ЗЗД, защото съдът не е разкрил действителната воля на страните при сключването на договора за изработка, а я е подменил. Мотивира се с обстоятелството, че в сключения между страните договор за изработка в нарушение на чл.26, ал.4 ТЗ ответникът С. И. не е добавил, че действа като пълномощник. Подържа и допуснато от въззивния съд нарушение, който не се е произнесъл по довода на жалбоподателя за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на чл.370 ГПК, който след срока по чл.367, ал.1 ГПК, по съображения от чл.47, ал.5 ГПК, е допуснал до разглеждане отговора на ответника и ангажираните от него доказателства. Поставя правния въпрос как следва да се разкрива действителната воля на страните по оспорваната сделка, като се изхожда от обстоятелствата, изявленията и поведението на страните при сключването й, или от поведението им в процеса. По този въпрос подържа допълнителното основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, тъй като счита, че въззивното решение в обжалваната му част е постановено в противоречие с Решение №788 от 15.12.2005 г. по гр.д.№513/2004 год. на ВКС, ГК. По въпроса за неприложение на преклузията по чл.370 ГПК се позовава на противоречие с Решение №55 от 07.07.2009 г. по т.д.№120/2009 г. на Бургаския апелативен съд. Поставя и следния материалноправен въпрос: „Следва ли да се приеме, че едно лице действало от името и за сметка на търговеца като търговски пълномощник, а не и в лично качество, ако не е изпълнило задълженията си по чл.26, ал.4 ТЗ да се подписва, като прибави към фирмата своето име и добавка, че е пълномощник”. По този въпрос подържа допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба С. И., чрез адвокат Р. А. оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба, претендира разноски.
Обжалваното решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Първият поставен въпрос, свързан с обстоятелствата, от които следва да се изхожда при разкриване на действителната воля на страните при сключване на договора, не е обусловил правните изводи на съда за качеството, в което ответникът С. И. го е подписал. Въззивният съд е приел, че този ответник е действал в качеството си на представител на първия ответник- търговеца [фирма], като е изхождал не от твърдяното от жалбоподателя поведение на страните в процеса, а от външното обективиране на волята им в конкретния договор. Съдът се е мотивирал с обстоятелството, че ответникът С. И. е поставил подписа си в края на договора в графа „изпълнител”, а върху подписа е поставен печатът на дружеството- изпълнител, както и с липсата на втори подпис на С. И. в качеството му на физическо лице. При това от значение е разкриването на действителната обща воля на страните по договора, като законът не прави разграничение между различните моменти на проявлението й. Не е налице и подържаното допълнително подържаното основание за достъп до касация по този въпрос- това по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. С оглед на представеното решение №788/15.12.2005 г. по гр.д.№513/2004 г. на ВКС, постановено по отменения ГПК, 2007 г., основанието за селектиране на касационната жалба следва да се квалифицира като такова по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. За липсата му, обаче, е без значение извършената му преквалификация, защото съдържащите се в приложеното решение правни изводи са направени при друга фактическа обстановка. В него за разкриване на действителната обща воля на страните, ВКС е изхождал от притежаваните от тях права на собственост към момента на сключването на продажното правоотношение, а не от формалното й изразяване в договора, както е прието от решаващия съд в настоящия случай, чрез подписването му от страната само в определено качество.
Чрез поставеният правен въпрос за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на чл.370 ГПК касаторът допуска смесване на основанията за достъп до касация с тези за касационно обжалване, каквито представляват доводите за допуснати процесуални нарушения. Не е налице и подържаният допълнителен критерии по чл.280, ал.1,т.2 ГПК, който също следва да се преквалифицира като такъв по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Касаторът се позовава на противоречие с Решение №55 от 07.07.2009 г. по т.д.№120/2009 г. на Бургаския апелативен съд, което не е окончателно, поради което и не представлява съдебна практика по смисъла на т.3 на ТР 1-2010 ОСГКТК. Това решение, обаче, е отменено с Решение №164 от 28.10.2010 г.по т.д.№1079/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., но то е постановено по правния въпрос за дължимото обезщетение по чл.236, ал.2 ЗЗД, а не по въпроса за преклузията по чл.370 ГПК.
Третият правен въпрос за правното значение на неизпълнение на задължението на търговския пълномощник по чл.26, ал.4 ТЗ също не е от значение за изхода на делото, защото съдилищата са приели, че ответникът С. И. е подписал договора като представител на търговеца [фирма], без да обсъждат качеството му на търговски пълномощник по смисъла на чл.26, ал.1 ТЗ. Не е налице и подържаното допълнителното основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Голословни са твърденият на жалбоподателя, че по този въпрос липсва съдебна практика- вж. Решение №454 от 22.03.2000 г. по гр..№1507/199 г. на ВКС, V Г.О. В него, обаче, съдът е стигнал до извода за липса на упълномощаване не само от неспазването на изискванията на чл.26, ал.4 ТЗ, а от липсата на изискуемата се от закона форма на упълномощаването. При това и подържаното допълнително основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК въобще не е мотивирано с предпоставките за това, съдържащи се в т.4 на ТР1-2010-ОСГКТК, а именно произнасянето по поставения въпрос да допринесе за промяна в съдебната практика, за извършване на корективно тълкуване на непълна, неясна или противоречива правна норма, за създаване на съдебна практика в унисон с евентуално променено законодателство.
С оглед изхода по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника С. Д. И. ще следва да се присъди сумата от 4 000 лв., представляваща изплатен адвокатски хонорар
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №311 от 21.12.2011 г. по т.д.№660/2011 г. на Варненския апелативен съд, ТО.
ОСЪЖДА [фирма],[ЕИК] да заплати на С. Д. И. сумата 4 000/четири хиляди/ лв. разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: