О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 414
София, 23.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 10.05 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 852 /2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК по повод постъпили касационни жалби от ответниците по делото П. Х. Х., чрез адвокат С. Х., с вх.№2609/25.05.2011 год. на Варненския апелативен съд и от Й. В. Д., чрез адвокат В. Н., с вх.№2410/13.05.2011 год. на Варненския апелативен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 11.05.2011 год., срещу Решение №69 от 31.03.2011 год. и допълнително такова с №72/08.04.2011 год., двете постановени по в.т.д.№66/2011 год. на Варненския апелативен съд, ТО, с което е отменено решение №27/19.11.2010 год. по т.д.№18/2009 год. на Силистренския окръжен съд в отхвърлителната част и по реда на чл.258 и сл. ГПК е унищожен на основание чл.29, ал.1 ЗЗД и по отношение на ответника П. Х. сключения с ищеца [фирма]- Опростена форма, [населено място], през м.юни 2006 год., договор за продажба на 1 200 заклани и замразени агнета. Решението на Силистренския окръжен съд, в частта, с която е унищожен договора на същото основание по отношение на Й. Д., като необжалвано , е влязло в сила в тази му част. С обжалваното въззивно решение Варненският апелативен съд на основание чл.34 ЗЗД е осъдил двамата ответници да заплатят на ищеца общо сумата от 54 171 евро, представляваща платената от него цена по унищожената сделка. За да уважи предявените искове с правно основание чл.29, ал.1 ЗЗД и чл.34 ЗЗД, Варненският апелативен съд е приел, че разменените електронни съобщения между ищеца и ответниците /водена кореспонденция между два IP адреса/ представляват електронни изявления и на основание чл.2 от ЗЕДЕП може да служат за доказателства за сключване на търговска сделка, след като ответните признават тяхното авторство.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 и във вр. с чл.62, ал.2 ГПК за касационната жалба на Й. Д., от страни активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което са процесуално допустими.
Ответникът по касационните жалби [фирма]-Опростена форма оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационните жалби, претендира разноски.
І По касационната жалба на П. Х. Х..
Касаторът твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Навежда довода, че по делото не са представени доказателства за сключен между него и ищеца [фирма] сделка, поради което е осъден да върне сума, която не е получил по сделка и която не е сключена с него. За същата сума на основание чл.55, ал.1, пр.първо, ЗЗД с влязло в сила решение, постановено по т.д.№54/2007 год. на Силистренския окръжен съд, е осъдено друго лице- Ю. А.. Подържа, че разменената електронна кореспонденция няма качество на доказателства, р.п. на електронен документ или електронно изявление, както и че съдържанието на тази кореспонденция не може да бъде доказана. Навежда доводи, че е недопустимо от него да се търси връщане на даденото от ищеца, след като самият ищец е твърдял, че касаторът не е получил нищо.
Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, като формулира като значими за изхода на делото/неправилно квалифицирани като съществени/ следните материалноправни въпроси:1/ „За порока на гражданскоправната сделка, изразяващ се в подвеждането на едната страна от другата в умишлено въвеждане в заблуждение за сключването на договора/чл.29, ал.1 ЗЗД/”. Счита, че по делото няма данни, касаторът умишлено да е въвел ищеца в заблуждение. Поставя и въпрос №2 „ За разликата в правните последици от използването на електронен документ и електронно изявление по смисъла на ЗЕДЕП и правните последици от разменените имейли между два IP адреса в интернет, които имейли нямат характеристиките на електронен документ или електронно изявление. Допустимо ли е да се квалифицират евентуално разменените електронни съобщения между ищеца и касатора, като волеизявления за сключване на сделка между същите страни, след като по делото няма събрани доказателства за авторството на тези електронни изявления/липсва електронен подпис по смисъла на чл.13 от ЗЕДЕП”. Поставя и въпроси дали следва да отговаря на основание чл.34 ЗЗД, след като няма доказателства ,че е страна по сделката както и че не той е получил престацията по нея.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
С поставените материалноправни въпроси касаторът не е формулирал общото основание за достъп до касация, а именно да посочи правния въпрос, залегнал в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Значимостта на правния въпрос се определя не от установената от въззивния съд конкретна фактическа обстановка, а от направените въз основа на нея правни изводи. Чрез питането си за порока на сделката, касаторът цели установяване на нова фактическа обстановка, различна от приетата от въззивния съд и въз основа на нея да бъдат направени различни, изгодни за него правни изводи. Варненският апелативен съд е квалифицирал, че процесната сделка е сключената под измама по смисъла на чл.29, ЗЗД, защото е приел, че касаторът умишлено е извършил измамни действия, въвели в заблуждение и мотивирали ищцовата страна [фирма] да направи волеизявления за сделка и да извърши плащане по нея. Като такива действия съдът е определил афиширането на касатора за изпълнителен директор на несъществуващото дружество ”Д. КО” и готовността на същото да предостави стоката. А дали правилно са установени конкретните факти по делото е въпрос на доказване на конкретна фактическа обстановка, която поради забраната за представяне на доказателства в касационното производство, не може да бъде проверявана. Така поставеният правен въпрос е фактологически обоснован, защото самият касатор твърди в изложението си по чл.284, ал.3 ГПК, че липсват доказателства в подкрепа на направените от съда изводи.
Същото се отнася и до втория поставен въпрос за разликата между електронен документ и електронно изявление, както и за правните последици от разменената електронна кореспонденция между два IP адреса в интернет. Варненският апелативен съд е приел, че разменените електронни съобщения съдържат електронно изявление по смисъла на чл.2 ЗЕДЕС и може да служат за доказателство за сключване на сделката. Авторство им не се оспорва, получени са от ищеца, като адресат на електронното изявление по смисъла на чл.5 ЗЕДЕП, поради което направените правни изводи за тяхната доказателствена стойност и по този въпрос отново са фактологически обосновани. Останалите въпроси за правилността на приложението на чл.34 ЗЗД, при уважен иск срещу трето лице за същата сума на основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД, са неотносими към конкретния спор. Решението по т.д.№54/2007 год. на Силистренския окръжен съд, с което друго лице е осъдено да заплати на ищеца същата сума, но на друго основание, не представлява отрицателна процесуална предпоставка за непререшаемост на настоящия спор по смисъла на чл.299, ал.1 ГПК. Още повече, че Варненският апелативен съд е приел, че ищецът е платил на овластено от кредитора лице/чл.75, ал.1 ЗЗД/, поради което с тези си въпроси касаторът допуска смесване на основанията за достъп за касация по чл.280, ал.1 ГПК с основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, включващи и доводите за неправилност на обжалваното решение.
Не е налице и подържаното допълнително основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Значимостта на правния въпрос се определя от правните изводи на въззивния съд и доколко те са съобразени със закона и съдебната практика, а не от твърдяната обществена значимост на института на недействителността на правните сделки. При това по него съществува изобилна съдебна практика, а касаторът не се позовава нито на нейната противоречивост, нито на евентуална нуждата да бъде изоставена или коригирана.
ІІ. По касационната жалба на ответника Й. Д..
И този касатор навежда всичките основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, като развива оплакванията си, че ответниците не са пасивно легитимирани да отговарят по предявените искове. Счита, че след като ищецът веднъж е водил дело срещу едноличния търговец и вземането му е присъдено с влязло в сила решение, не може същото вземане да претендира, но на друго основание от ответниците по делото. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, като поставя следните правни въпроси: „Съществува ли в конкретния случай договор за продажба и ако съществува кои са страните по този договор”. Поставените от касатора въпроси за съществуващите договорни правоотношения между касатора и ищеца въобще са неотносими към въззивното решение. Те са разрешени с първоинстанционното решение, с което е прогласен за унищожаем сключения между касатора Й. Д. и ищеца [фирма]-Опростена форма договор за покупко-продажба, което решение в тази си част, като необжалвано, е влязло в сила. Предмет на касационно обжалване е само въззивното решение, с което по отношение на настоящия касатор е уважен искът с правно основание чл.34 ЗЗД, а по тези правни изводи на съда не са формулирани никакви правни въпроси.
Подържаното допълнително основание за достъп до касация по чл.280, ал.3 ГПК въобще не е мотивирано с предпоставките за наличието му, посочени в т.4 на ТР1-2010 –ОСГКТК, а именно приложените правни норми да са неясни или непълни и да се нуждаят от изправително тълкуване, както и формираната по тях съдебна практика да се нуждае от преосмисляне или осъвременяване.
ІІІ. По частната жалба на [фирма] , подадена чрез адвокат В. И. , с вх.№343/07.07.2011 г. на Варненския апелативен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 06.07.2011 год. срещу определение №321 от 17.06.2011 год. по в.т.д.№66/2011 год. на варненския апелативен съд, ТО, с което е оставена без разглеждане молбата му с правно основание чл.248, ал.1 ГПК. Варненският апелативен съд е приел, че подадената молба за изменение на въззивното решение в частта за разноските е недопустима, защото по този въпрос съдът се е произнесъл с предходното си определение по искането на частния жалбоподател за изменение на постановеното решение в частта за разноските. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, защото предходното определение за присъждане на направените разноски, не е разгледано на предявеното основание – чл.247, ал.1 ГПК, а и направените крайни изводи за недължимост на направените разноски е в противоречие с доказателствата по делото и трайната съдебна практика.
Ответниците по частната жалба П. Х. и Й. Д. я оспорват.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на обжалване пред касационния съд/ чл.274, ал.2 във вр. с ал.1,т.1, ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба е неоснователна.
Правилни са изводите на Варненския апелативен съд, че подадената от частния жалбоподател молба с вх.№2069 от 27.04.2011 год. на Варненския апелативен съд, с правно основание чл.248, ал.1 ГПК, е недопустима. С предходното си определение №214 от 21.04.2011 год., съдът също се е произнесъл на основание чл.248, ал.1 ГПК, като е приел, че молбата на настоящия частен жалбоподател за допълнително присъждане на разноски е недопустима, поради непредставяне от негова страна на списък на разноските/арг. от чл.80 ГПК/. Повторното произнасяне на Варненския апелативен съд по искането за допълнително присъждане на разноските по повод на последващата молба с правно основани чл.248, ал.1 ГПК, е недопустимо. Навежданите в настоящата частна жалба доводи за неправилност на първото определение, постановено по молба, квалифицирана от жалбоподателя като такава по чл.247, ал.1 ГПК, са неотносими към настоящето производство. Те биха могли да се навеждат само с евентуална частна жалба с правно основание чл.274, ал.2 ГПК срещу първото определение, с което съдът се е произнасял по разноските, но такава не е предявявана.
С оглед изхода по касационните жалби на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на [фирма] ще следва да се присъди сумата 8 800 лв. разноски за настоящето производство.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №69 от 31.03.2011 год. и допълнително такова с №72/08.04.2011 год., двете постановени по в.т.д.№66/2011 год. на Варненския апелативен съд, ТО.
ПОТВЪРЖДАВА определение №321 от 17.06.2011 год. по в.т.д.№66/2011 год. на Варненския апелативен съд, ТО.
ОСЪЖДА П. Х. Х., ЕГН [ЕГН] [населено място], [улица], бл.”М.”-1, ет.”, ап.№12 и Й. В. Д., [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплатят общо на [фирма]-Опростена форма сумата 8 800/осем хиляди и осемстотин/ лв. разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: