Определение №96 от 17.2.2011 по търг. дело №692/692 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 96

С., 17.02.2011 година

Върховният касационен съд на Р. Б., първо търговско отделение, в закрито заседание на 10.02 две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
т.дело №692 /2010 година

Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма],[населено място], чрез адвокат А. Т., с вх.№3861 от 12.05.2010 год. на Бургаския апелативен съд, срещу Решение №13 от 11.03.2010 год. по т.д.№27/2010 год. на Бургаския апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение №232 от 29.10.2009 год. по т.д.№93/2009 год. на Бургаския окръжен съд, с което изцяло са уважени, предявени от [фирма], със седалище[населено място], срещу касатора искове, квалифицирани като такива с правно основание чл.53 от Конвенция на Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки, съставена във В. на 11.ІV.1980 год., поради което известна като Виенската конвенция относно договорите за международна продажба на стоки, за заплащане цената на закупената от касатора стока по всяка отделна фактура, общо за сумата 81 279.25 евро, както и искът за мораторните лихви за времето от падежа по всяка една фактура до предявяване на иска общо в размер на 5 564.92 евро. Прието е, че между страните са установени дълготрайни търговски отношения, но всяка една доставка е предмет на самостоятелна покупко-продажба с отложено плащане, а не при условия на стоков кредит. Отхвърлено е и възражението на касатора за нарушение от страна на ищеца-продавач на чл.25 във вр. с чл.19, т.3 от Конвенцията, поради едностранното увеличение от негова страна на цените на доставките, защото съдът е приел, че продавачът има право да направи предложение за изменение на цената занапред, но няма доказателства в хода на изпълнение на всяка една отделна покупко-продажба по конкретна заявка да е поискано от продавача увеличение на цената, поради което не представлява едностранно изменение на вече постигнато съгласие по цената на стоката. Съдът се позовал на разпоредбата на чл.55 от Конвенцията, като е приел, че валидно продажбено правоотношение може да възникне, без да се сочи цената на стоката, а цената е тази, която обикновено се плаща по време на сключване на договора. Отправеното от продавача уведомление за увеличаване на цената, не представлява изменение на вече сключен договор, а представлява уведомление до купувачите за цените на стоките, с които те трябва да се съобразят при предстоящите покупко-продажби.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила за разпределение на доказателствената тежест и последиците от не доказване на падежа на задълженията за плащане, за необсъждане на възраженията на касатора, едностранното кредитиране на събрания по делото доказателствен материал. Подържа основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК, като формулира като значими процесуалноправни въпроси: 1/Р. на доказателствената тежест и прилагане на последиците от недоказване на падежа на претендираното парично задължение; 2/Каква е доказателствената стойност на фактурите- дали удостоверява отделен договор или множество доставки по един общ договор; 3/Цененето на свидетелските показания не в тяхната връзка и обусловеност с останалия доказателствен материал. Като значим материалноправен въпрос сочи тълкуването и прилагането на нормата на чл.55 от Конвенцията.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба оспорва основанията за достъп до касация, а по същество- основателността на касационната жалба.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допусне до касационен контрол.
Поставените от касатора въпроси не представляват посочване на общото основание за достъп до касация по чл.280, ал. ГПК, а именно формулиране на значими за изхода на делото правни въпроси, обусловили правните изводи на съда. Сочените процесуалноправни въпроси представляват обобщаване на подържаните основания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Те биха представлявали основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281,т.3 ГПК, но не могат да представляват същевременно и основания за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Касационната инстанция може да се произнесе по твърдяната неправилност, едва след като обжалваното въззивно решение бъде допуснато до касационен контрол, само при наличие на изчерпателно изброените в чл.280, ал.1 ГПК основания за достъп до касация. Бургаският апелативен съд е приел, че падежът на задължението на купувача за заплащане на цената настъпва с предаването му на стоката по отделната фактура, който по взаимно съгласие на страните е променен при условия на отложено плащане на четири равни вноски. Правилността на тези изводи на съда нито могат да се проверяват във фазата по допускане на касационната жалба, нито могат да се квалифицират като основание за достъп до касация. При това те произтичат от възприемането от решаващия съд на конкретната фактическа обстановка, която не е предмет на проверка в касационната инстанция. Същото се отнася и до формулирането като значим за делото процесуалноправен въпрос за твърдените нарушения във връзка с обсъждането на свидетелските показания не в тяхната взаимна връзка и обусловеност с останалия материал по делото.
Не представлява формулиране на общото основание за достъп до касация и въпросът за доказателствената стойност на фактурата с оглед удостоверяване сключване на отделни договори за покупко-продажба, или на отделни доставки по само един продажбен договор. По въпроса за принципното значение на фактурата, когато съдържа данни за всичките елементи от сделката, като доказателство за сключен договор за търговска продажба на стоки и основание за възникване на задължение за плащане уговорената цена, е формирана задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 от ТР1-2010-ОСГК. Освен с посоченото решение №96 от 26.11.2009 год. по т.д.№380/2008 год. на ВКС, І Т.О., по този въпрос съдът се е произнесъл и с решение №46 от 27.03.2009 год. по т.д.№546/2008 год. на ВКС, ІІ Т.О., Решение №166 от 26.10.2010 год. по т.д.№991/2009 год. на ВКС, ІІ Т.О. С всичките тях е прието, че двустранно съставената фактура, съдържаща всички елементи от сделката, представлява доказателство за сключен договор за покупко-продажба. А поставеният въпрос дали съставените фактури по този начин доказват множество сделки на покупко-продажба или отделни доставки на една единствена продажбена сделка, е въпрос на конретна фактическа обстановка, доказването на която в никакъв случай не може да представлява общо основание за селектиране на касационната жалба.
Не представлява основание за достъп до касация и въпросът за тълкуването на чл.55 от Конвенцията. В унисон с него Бургаският апелативен съд е тълкувал до кой момент от преддоговорните отношения между страните изпратеното от продавача уведомление до купувача за увеличение на продажната цената може да представлява предложение за цена за сключване на бъдещия договор. А дали това изменение на цената представлява изменение на съществените условия на вече сключения договор за покупко -продажба, или оферта за сключване на бъдещ такъв, е въпрос на установяване на конкретните договорни отношения между страните, а не на тълкуване на текта от Конвенцията. Въпросът за колко договора са сключили страните е въпрос на конкретно установяване на конкретната фактическа обстановка.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №13 от 11.03.2010 год. по т.д.№27/2010 год. на Бургаския апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение №232 от 29.10.2009 год. по т.д.№93/2009 год. на Бургаския окръжен съд
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top