О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 215
София, 16.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 16.02. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
т.дело № 674 /2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК по повод постъпили касационни жалби и от двете страни: 1/касационна жалба от [фирма]/н/, чрез адвокат М. Ц. с вх.№1921 от 28.03.2011 год. на Пловдивския апелативен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 25.03.2011 год. и 2/ касационна жалба от Н. /Н./ с вх.№2303 от 12.04.2011 год. на Пловдивския апелативен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 08.04.2011 год., срещу решение №88 от 21.02.2011 год. по гр.д.№1199/2010 год. на Пловдивския апелативен съд, ІІІ Търговски състав, с което е отменено решение №127 от 07.10.2010 год. по гр.д.№159/2010 год. на Хасковския окръжен съд, в частта, с която е определена началната дата на неплатежоспособността на касатора-длъжник [фирма], и е определена нова. Първоинстанционният съд е определил като начална дата на неплатежоспособността датата на последното плащане към доставчиците, а Пловдивският апелативен съд е определил за начална дата на неплатежоспособността датата на най-ранното възникнало непогасено задължение. И двамата касатори твърдят, че обжалваното решение в тази си част е неправилно, постановено при наличие на основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Доводите им се свеждат до това, че началната дата на неплатежоспособността се определя съобразно трайната невъзможност на длъжника да обслужва задълженията си, а не само от непогасяване на конкретно задължение по определена търговска сделка. Тайната невъзможност за погасяване на задълженията трябва да се установи чрез съответните показатели за ликвидност, финансова автономност и др., характеризиращи обективното икономическо състояние на длъжника. Поставените от касаторите питания може да се сведат до правния въпрос дали при определяне началната дата на неплатежоспособността следва да се установи икономическото и финансово състояние на длъжника чрез коефициентите за ликвидност, финансова автономност и др.
Касаторът [фирма] не взема становище по касационната жалба на Н.. Касаторът Н. споделя довода на [фирма], че обжалваното решение е неправилно, но не споделя искането му за потвърждаване на първоинстанционното решение в частта, с която е определена началната дата на неплатежоспособността.
Касационните жалби са подадени в указания им от съда срока по чл.283 , във вр. с чл.62, ал.2 , ГПК от страни активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК, във вр. с чл.613а, ал.1 ТЗ/, поради което са процесуално допустими.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол. Поставеният правен въпрос за необходимостта при определяне началната дата на неплатежоспособността да се установи обективното икономическо състояние на длъжника, не е от значение за направените от Пловдивския апелативен съд правни изводи по конкретното дело. Независимо, че съдът се е позовал само на представена справка от самия длъжник за задължението му към кредитор [фирма], възникнало по фактура от 06.10.2008 год., това не означава, че в производство по несъстоятелността не е изследвано общото икономическо състояние на длъжника. По делото е изслушана и приета икономическата експертиза на вещото лице Д. Кафтанска, установяваща общото икономическо и финансово състояние на длъжника чрез коефициентите на ликвидност- обща , бърза, незабавна и абсолютна. Обсъдени са и задълженията му с период на възникване 2004 до 2009 год., като задължението му към кредитора [фирма], е посочено от експертизата в раздел „задължения” на стр.36 от делото на Хасковския окръжен съд.
Поставеният въпрос е и фактологически обоснован, защото законът не определя началната дата на неплатежоспособноста нито чрез датата на последното плащане, нито чрез датата на изискуемостта на първото непогасено задължение. Предоставил е това на преценката на съда, който съобразно конкретните факти и обстоятелства по делото следва да се произнесе доколко спиране на плащането представлява израз на общото влошено икономическо състояние на длъжника.
Не е налице и подържаното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Именно с оглед фактологическата определеност на началната дата на неплатежоспособността не съществува противоречие между обжалваното въззивно решение и представените от Н. решение №549 от 27.10.2008 год. по т.д.№239/2008 год. на ВКС, І Т.О., решение №96 от 27.02.2007 год. по т.д.№622/2006 год. на ВКС, І Т.О. и решение №64 от 09.02.2005 год. по т.д.№466/2004 год. на ВКС, І Т.О., където ВКС е посочил нуждата от изследване на общото икономическо състояние на длъжника при определяне началната дата на неплатежоспособността. Обжалваното въззивно решение не е в противоречие и с представеното от [фирма] Решение №115 от 25.06.2010 год. по т.д.№169/2010 год. на ВКС, ІІ Т.О., защото определената от Пловдивския апелативен съд начална дата на неплатежоспособността- 06.10.2008 год. се включва в изследвания от икономическата експертиза период на задължения към кредиторите 2004-2009 год.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №88 от 21.02.2011 год. по гр.д.№1199/2010 год. на Пловдивския апелативен съд, ІІІ Търговски състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: