О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 536
София, 13.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 06.06. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 985 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 ГПК по повод постъпила касационна жалба от Н. Г. Т., чрез адвокат Д. К. , с вх.№31.07.2012 г. на Пловдивския апелативен съд, срещу Решение №360 от 23.07.2012 г. по в.т.д.№640/2012 г. на Пловдивския апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение №9 от 23.03.2012 г. по гр.д.№775/2011 г. на Хасковския окръжен съд, с което е уважен предявеният от ЗК [фирма], [населено място] срещу касатора иск с правно основание чл.274, ал.1,т.1 КЗ за сумата 30 000 лв., представляваща изплатено от застрахователя по споразумение с наследодателя-майка на пострадалото лице от настъпилото на 18.07.2009 г. ПТП, за което е прието, че е виновно причинено от наследодателя/син/ на ответника- касатор, в качеството му на водач на лек автомобил марка „Фиат”, модел „Б.”, застрахован при ищеца по застраховка „Гражданска отговорност”. С обжалваното решение Пловдивският апелативен съд е възприел изводите на окръжния съд, че правото на регрес на застрахователя да търси платеното от него застрахователно обезщетение на трето лице, произтича от осъществяване на фактическия състав на чл.274, ал.1,т.1 КЗ, а именно: наличие на застрахователно правоотношение между застрахователя и причинителя на вредата- в случая починалия Г. Г., като водач на лекия автомобил „Фиат”, модел „Б.”, син на касатора Н. Г. Т.; настъпване на застрахователното събитие- покрит риск по застраховка „гражданска отговорност”, застрахователна полица №26010161 223088284859 със срок на действие до 11.12.2009 г., вредите на третите лица в резултата на настъпилото ПТП са причинени виновно от застрахования водач след употреба на алкохол; изплащане на застрахователното обезщетение на третото увредено лице и встъпване на застрахователя в правата на застрахования.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие с чл.274, ал.1,т.1 във вр. с чл.213, ал.2 във вр. с ал.1 КЗ, защото с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования, само ако застрахованото лице умишлено е причинило вредата. Позовава се на противоречи на обжалваното решение с П..7-1977 г., след като по делото не е изследвана формата на вината на принителя на вредата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът ЗК [фирма] не взема становище.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Касаторът въобще не формулира значим за изхода на делото правен въпрос, поради което не е налице общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. На основание чл.284 ал.3,т.1 във вр. с ал.1, т.3 ГПК той е задължен да формулира точно и мотивирано основанията за касационно обжалване. Съгласно т.1 на ТР1-2010-ОСГКТК ВКС не може да извежда от обстоятелствената част на касационната жалба правните въпроси, значими за изхода на делото. Чрез дословно възпроизведените в изложените по чл.284, ал.3 ГПК наведени доводи в касационната жалба за неправилност на обжалваното въззивно решение, касаторът допуска смесване на основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК с тези за достъп до касация- чл.280, ал.1 ГПК.
Доколкото в тях се съдържа въпросът за липсата на право на регрес на застрахователя за платеното от него застрахователно обезщетение, поради недоказано умишлено причинена вреда от водача на автомобила със застраховка „Гражданска отговорност”, и този въпрос също не е от значение за изхода на делото. С нормата на чл.213 ал.2 КЗ за встъпване на застрахователя в правата на застрахования е въведено допълнително изискване причинителят на вредата да е действал умишлено, но само в случая, ако вредите са причинени от лице в определената от закона роднинска връзка със застрахования-например вредите са причинени от низходящ или възходящ на застрахования. В случая застрахователят е обезщетил причинените вреди от застрахования водач по застраховка „гражданска отговорност” на трето лице, което въобще не е от кръга на лицата по чл.213, ал.1 КЗ/ не е в никаква роднинска връзка със застрахования/. Не е налице и допълнително подържаното основание за достъп до касация- чл.280, ал.1,т.1 ГПК, защото съгласно мотивите на т.15 от П..7-1977 г., отклонение от принципа за суброгиране в правата на увредения /липсва основание за регресен иск/ е налице само ако вредоносното действие е причинено с непредпазливо деяние от лице, което е родина на застрахования.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване Решение №360 от 23.07.2012 г. по в.т.д.№640/2012 г. на Пловдивския апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение №9 от 23.03.2012 г. по гр.д.№775/2011 г. на Хасковския окръжен съд,
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: