О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 745
София, 24.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 10.11 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №252 /2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез адвокат К. И., с вх.№ 201 от 12.01.2011 год. на Пернишкия окръжен съд срещу Решение №284 от 02.12.2010 год. по в.гр.д.№415/2010 год. на Пернишкия окръжен съд ГК, ІІ състав, с което е обезсилено решение №37 от 25.02.2010 год. по гр.д.№5243/2008 год. на Пернишкия районен съд, ГК и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. С първоинстанционното решение са отхвърлени като недопустими предявените срещу касатора при условие на субективно съединяване следни искове, 1/ иск на ищците Н. М. и И. Т. срещу касатора за обезщетение за причинените им неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане-спиране на водоподаването, частично предявен за 100 лв. от пълния размер от 10 000 лв., 2/иск на допълнително встъпилата ищца К. А.- М. за предприемане на незабавни мерки за ежедневното доставяне на питейна вода за битови нужди на живущите в [населено място], [улица] 3/иск от същата ищца К. А.- М. за заплащане на обезщетение в размер на 100 лв. за всеки ден след завеждане на исковата молба, в който не е осигурена прясна вода за питейно-битови нужди. За да отхвърли исковете, поради липса на пасивна легитимация на ответника, районният съд е приел, че процесният водопровод не е предаван за експлоатация на ответното дружество. С обжалваното решение Пернишкият окръжен съд е приел, че решението на районния съд е недопустимо, защото искът не е разгледан на предявеното- договорно основание- ищците са претендирали нарушение на правата им на потребители, а отговорността на ответника [фирма] П. е ангажирана от неизпълнение на задълженията му на доставчик на питейна вода. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Навежда доводи за нарушение на чл.270,ал.3 и чл.271, ал.1 ГПК в частта, с която е постановено връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като формулира правни въпроси за това с какъв акт следва да се произнесе съдът, когато установи липсата на „пасивна процесуална легитимация”, както и за правните последици, когато въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение, р.п. определение е недопустимо.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, включително и в частта, с която съдът се е произнесъл по първия от субективно съединените искове, поради връзката между делата/, поради което е процесуално допустима.
Ответниците по касационната жалба оспорват основанията за достъп до касация, а по същество -основателността на касационната жалба.
Поставените правни въпроси не представляват формулиране на общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Те са относими към евентуална липса на процесуална правоспособност, като процесуална предпоставка, при която съдът не може да постанови решение по съществото на спора. С обжалваното решение Пернишкият окръжен съд е обезсили първоинстанционното решение не поради липса на процесуални предпоставки, а на основание чл.270, ал.3, трета хипотеза, ГПК като постановено на непредявено основание, т.е. защото районният съд е изследвал материалноправната пасивна легитимация не на въведеното от ищеца договорно основание. Материалноправната легитимация е титулярството, принадлежността на спорното право, поради което липсата й води до неоснователност, а не до недопустимост на иска. Фактите, които обуславят материалноправната пасивна легитимация, са винаги част от основанието на иска и по него съдът се произнася с решението си по същество. А дали въведеното от ищеца правно основание е правилно установено от Пернишкия окръжен съд, е въпрос на конкретна преценка на фактите и обстоятелствата, сочени от ищеца , съдържащи се в обстоятелствената част на исковата молба, по които ВКС не може да се произнася.
Не посочването на общото основание е достатъчно само по себе си, за да се откаже достъп до касационно обжалване. Не е налице и допълнителното основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК за селектиране на касационната жалба, защото съществува трайна и непротиворечива съдебна практика за разграничаване на липсата на процесуалните предпоставки, която води до недопустимост на иска, от липсата на принадлежност на спорното право, водеща до неговата неоснователност. А за правомощията на въззивната инстанция, когато констатира, че искът е разгледан от първата инстанция не на предявеното основание, нормата на чл.270, ал.3, трета хипотеза ГПК е ясна и категорична и не се нуждае от изправително тълкуване, нуждата от което би обусловило наличието на допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК по смисъла на т.4 от ТР1-2010-ОСГКТК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване Решение №284 от 02.12.2010 год. по в.гр.д.№415/2010 год. на Пернишкия окръжен съд ГК, ІІ състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: