О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 732
София,07.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 07.10. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева Мариана Костова
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №586/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 ГПК по повод подадена частна жалба от С. община, чрез юрисконсулт Ц. И., с вх.№5444 от 07.06.2010 год. на ВКС срещу Определение №41 от 11.05.2010 год. по ч.т.д.№418/2010 год. на ВКС, ТК, І.Т.О., с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на подадената от настоящия молител молба за отмяна с правно основание чл.303, ал.1,т.4 ГПК. С обжалваното определение съдът е приел, че молбата за отмяна е просрочена.
Частният жалбоподател С. община развива доводите, че определението е неправилно, постановено в нарушение на закона, тъй като Върховният касационен съд не е разгледал молбата й за отмяна и на другото предявено основание- това по чл.303, ал.1,т.1 ГПК. Това основание мотивира с наличието на ново обстоятелство, което според жалбоподателя представлява формираната сила на присъдено по първите решения, за които твърди, че са постановени при идентичност в предмета, основанието и страните с тези по вторите дела- решение №13 от 10.04.2007 год. по гр.д.№546/2004 год. на Софийския градски съд и решение №7 от 25.07.2008 год. по гр.д.№1222/2007 год. на Софийския апелативен съд. С първото постановено въззивно решение- това по гр.д.№1135/2004 год. на Софийския апелативен съд е отхвърлен изцяло предявеният против общината иск, а с второто- това по гр.д.№1222/2007 год. на Софийския апелативен съд, същият иск е уважен. Общината подържа, че вторите решения и на двете съдебни инстанции, поради преклудирането на спора със сила на пресъдено нещо, са постановени при първична нищожност, която може да бъде отстранена само по реда на отмяната.
Ответницата не взема становище по частната жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на обжалване/ чл.274, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба е неоснователна.
Правилно с обжалваното определение съставът на ВКС, І Т.О. е квалифицирал правното основание на подадената от С. община молба за отмяна на влязлото в сила решение №7 от 25.07.2008 год. по гр.д.№1222/2007 год. на Софийския апелативен съд, ТК, 3-ти състав. Молителят е подържал, че е налице идентитет по предмет, страни и основание между двете групи дела, които са противоречиви. Съобразно така твърдените факти и обстоятелства молбата за отмяна може да бъде разгледана единствено на основание чл.303, ал.1,т.4 ГПК- между същите страни, за същото искане на същото основание е постановено преди решението, чиято отмяна се иска, друго влязло в сила решение, което му противоречи. С обжалваното определение правилно е прието, че преклузивният тримесечен срок по чл.305, ал.1,т.4 ГПК е изтекъл. Той започва да тече от влизане в сила на последното решение, което е станало с постановяване на Определението по чл.288 ГПК от 06.02.2009 год. по т.д.№701/2008 год. на ВКС, ІІ Т.О. и е изтекъл на 06.05.2009 год., а молбата за отмяна е подадена далеч след това на 24.11.2009 год. Този факт даже и не се и оспорва от жалбоподателя.
Неоснователни са подържаните в частната жалба доводи, че Върховният касационен съд не е разгледал молбата за отмяна и на другото предявено основание- това по чл.303, ал.1,т.1 ГПК. Съдът не е длъжен да разглежда молбите за отмяна на всички подържани основания, а само на това, по което тя може да се квалифицирал съобразно твърдените от молителя факти и обстоятелства. Сочената сила на пресъдено нещо, като основание за преклузия на вторите дела, не представлява ново обстоятелство по смисъла на чл.303, ал.1,т.1 ГПК, за което общината твърди, че е узнала едва на 12.11.2009 год. Съгласно чл.303, ал.1, т.1 ГПК може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са били известни на страната при решаването му. В тази хипотеза основанието за отмяна е непълнотата на фактическия или доказателствен материал по делото, която се разкрива след постановяване на решението, чиято отмяна се иска и не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната. Формираната сила на присъдено нещо не представлява такова основание, а и общината, като страна по двете групи дела, очевидно е знаела за нея.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №41 от 11.05.2010 год. по ч.т.д.№418/2010 год. на ВКС, ТК, І.Т.О.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: