О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 655
София, 07.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 30. 09. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева Мариана Костова
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 270/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.2 и 3 ГПК по повод подадена касационна жалба от Е. К.”, гр.София, чрез адвокат В. Т. с вх.№498/22.12.2009 год. на Пловдивския окръжен съд, срещу Решение №1750/02.11.2009 год. по в.гр.д.№1955/2009 год. на Пловдивския окръжен съд, VІ граждански състав, с което е оставено в сила решение №1051/24.04.2009 год. по т.д.№2205/2008 год. на Пловдивския районен съд, Х. гр. състав, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу Е. С.” гр.Пловдив при условие на обктивно съединяване иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 10 428.60 лв., дължима по две фактури и представляваща цената на твърдените от ищеца за извършени СМР и възложени от ответника, както и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 5 572 лв., представляваща обезщетение за забава. Районният съд е отхвърлил исковете, като е приел, че след като фактурите са били оспорени от ответника по отношение на представителната власт на подписалите ги лица, както и за извършване на съдържащите се в тях изкопни работи, ищецът е бил длъжен, но не е доказал нито извършването им, нито предаването им на ответника. С обжалваното въззивно решение Пловдивският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение, като е възприел изводите на районния съд, че фактурите, подписани от лица без представителна власт, не представляват доказателство за наличие на договорни отношения между страните. Не е приложима и презумпцията на чл.301 ТЗ, защото липсват доказателства, че фактурите са били осчетоводени при ответника или че са му станали известни.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна активно легитимирана за това срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр.с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът не взема становище по касационната жалба.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон- чл.301 ТЗ и чл.326, ал.2 ТЗ, както и при допуснати съществени съдопроизводствени нарушения-направените от съда изводи, че фактурираните СМР не са станали известни на ответната страна, противоречи със събраните доказателства, както и на служебно известния на съда факт, че те са представени с исковата молба, поради което са станали известни на ответника, а той не е взел становище по тях.
Като основания за допускане на касационно обжалване подържа тези по чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК. Като „съществени правни” въпроси сочи следните въпроси: 1.За да се приложи презумпцията на чл.301 ТЗ, задължителна предпоставка ли е да бъде установено, че оспорените и подписани от ненадлежен представител фактури са били осчетоводени от търговеца или е достатъчно да бъде установено, че той е узнал за тях и не се е противопоставил на подписването им.; 2. Ако е налице редовна или неоспорена по реда на чл.301 ТЗ фактура, същата представлява ли достатъчно доказателство, че е сключен и изпълнен договор между търговци, както и установява ли подписаната фактура получаване на описаните стоки; 3.Следва ли съдът да вземе пред вид фактите, от значение за изхода на делото , настъпили след завеждането на исковата молба- в случая факта на получаване на ответника на процесните фактури като приложения към исковата молба и обстоятелството, че той не е възразил по смисъла на чл.301 ТЗ; 4. въпросът за доказателствената стойност на справките по счетоводните регистри- липсата на вписване по тях представлява ли доказателство в полза на позоваващия се на тази липса. Касаторът твърди, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на съдилищата, а и така също произнасянето на ВКС потях ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Поставените от касатора като „съществени правни въпроси”, не представляват посочване на общото основание за достъп до касация, а именно формулиране на значимия за изхода на конкретното дело правен въпрос. Въпросът по т.1 дали осчетоводяването на фактурите при възложителя представлява предпоставка за приложение на чл.301 ТЗ, не е обусловил правните изводи Пловдивския окръжен съд. Той е обсъждал осчетоводяването на фактурите като средство за узнаването им, а не като задължителна предпоставка за приложение презумпцията на чл.301 ТЗ. Решаващият правен извод на съда е, че извършването на сочените във фактурите изкопни работи не са станали известни на ответника, а за приложение презумпцията на чл.301 ТЗ правнорелевантият факт е узнаването на извършените действия без представителната власт, на които търговецът-възложител не се е противопоставил. Въпросът за доказване на узнаването е въпрос на установяване на фактите и обстоятелствата по делото. Чрез евентуален отговор по него не може да се контролира от касационната инстанция суверенното право на решаващия съд да установява и възприема конкретната фактическа обстановка. Касационният съд не е съд по фактите, поради което в негова компетентност е да проверява правните изводи на съда, а не установяването на конкретната фактическа обстановка. В случая правният извод е, че презумпцията е неприложима, защото не са доказани презумптивните предпоставка, а изводът дали те правилно не са доказани, е въпрос на проверка на доказателствата по делото, която не може да се извърши в настоящата фаза на процеса.
Вторият поставен въпрос също не е обусловил правните изводи на съда. Той е приел, че липсва узнаване за извършените действия, фактурирани от лица без представителна власт, а доколко тези фактури представляват доказателства за наличие на договорни отношения между страните и конкретно за извършените СМР, това е въпрос на обсъждане на доказателствата по делото. Дори и да е налице евентуално процесуално нарушение от въззивния съд при тяхното обсъждане, то би представлявало основание за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Същото се отнася и до въпросите по т.3 и 4 от изложението към касационната жалба, още повече, че те се основават на твърденията, че ответникът не е възразил по процесните фактури, а съдът е приел, че те са оспорени. За приложението на презумпцията па чл.301 ТЗ от значение е узнаване на действията, материализирани във фактурите, а не самото им съставяне.
Не са налице и допълнителните основания за селектиране на касационната жалба. Представените съдебни решения не доказват, че с постановяване на обжалваното решение Пловдивският окръжен съд се е отклонили от трайно установената съдебна практика- основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1,т.2 ГПК. И в двете решения на ВКС е застъпено становището, че се счита, че търговецът е потвърдил извършените действия без представителна власт, ако не се противопостави веднага на узнаването им. В обжалваното решение не е прието нещо различно от това, защото е прието, че липсва узнаване, а не своевременно противопоставяне, след узнаването им. Приложеното окончателното решение на Пловдивския апелативен съд също не доказва противоречива съдебна практика, защото в него е обосновано приложението на чл.301 ТЗ при хипотеза, различна от настоящия казус- прието е, че получаването на стоката не се оспорва, извършено е частично плащане, с което извършените дейстивя без представителна власт са потвърдени.
Липсва и подържаното основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, тъй като по поставените правни въпроси има богата съдебна практика, нормите на чл.301 ТЗ и чл.127, ал.1 и чл.146 ГПК, отм. са ясни и категорични и не се нуждаят от изправително тълкуване.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №1750/02.11.2009 год. по в.гр.д.№1955/2009 год. на Пловдивския окръжен съд, VІ граждански състав, с което е оставено в сила решение №1051/24.04.2009 год. по т.д.№2205/2008 год. на Пловдивския районен съд, Х. гр. състав
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: