О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 236
София, 07.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 31.03. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
т.дело № 797 /2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма],[населено място], чрез юрисконсулт А. П., с вх.№42406 от 08.06.2010 год. на Софийския градски съд, срещу Решение от 18.05.2010 год. по гр.д.№11114/2009 год. на Софийския градски съд, ІІД въззивен състав, с което е потвърдено решение от 06.07.2009 год. по гр.д.№25182/2008 год. на Софийския районен съд, 70 състав, с което е отхвърлен искът на касатора с правно основание чл.55, ал.1, предложения първо ЗЗД, предявен срещу ДП”Р. на въздушно движение”/ДП „Р.”/,[населено място] за сумата 15157.00 лв., платена от банката – гарант [фирма] на ответника по делото ДП „Р.” на основание откритата в негова полза по нареждане на праводателя на касатора-ЗК[фирма] банкова гаранция за изпълнение от застрахователя на Договор №128/ДП Р. за „Г. рискова застраховка Живот на служителите на ДП „Р.”. Съгласно чл.11,ал.3 от този договор при писмено уведомление от застрахованото лице за неоснователен отказ или забавяне изплащането на обезщетение по застрахователно събитие, възложителят ДП”Р.” приема че има виновно неизпълнение от страна на застрахователя- изпълнител. В срока на действие на договора за застраховка на служителката при ответника- А. Х. Т., на която с експертно решение на Т. е била призната 50% трайна загубена работоспособност, поради общо заболяване, което представлява застрахователно събитие по договора за застраховка, ищецът –касатор е отказал плащане на застрахователно обезщетение, поради пропускането на 7 дневния срок за предявяване на претенцията от получаване на експертното решение от застрахованото лице. Ответникът ДП „Р.” е счел отказа за неоснователен, поради което на основание чл.11, ал.3 във връзка с представената от застрахователя на основание чл.24 от Договора за застраховка банкова гаранция, е предявил сумата за плащане от банката-гарант. Касаторът –ищец [фирма] с предявения иск е подържал, че сумата е изплатена без основание, тъй като „неоснователността на отказите” за плащане следва да бъдат установени по съдебен път. Въззивният съд е възприел изводите на Софийският районен съд, че сумата по банковата гаранция не е платена без основание, защото ищецът виновно не е изпълнил договора за застраховане, което неизпълнение не следва да се установява със сила на пресъдено нещо, а съобразно клаузата на чл.12, ал.4Договора за застраховане достатъчно е представяне на справка от застрахователя за откази и те да са мотивирани.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, защото не е налице нито една от хипотезите на чл.11, ал.3 от Договора за застраховане. „Неоснователни” следва да се считат отказите, прогласени за такива със сила на пресъдено нещо. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като поставя правния въпрос ”Допустимо ли е страните да договарят, че могат да уреждат правен спор, съответно да преценяват дали дадено действие/бездействие на страната съставлява неизпълнение на договора, по начин, за който нямат компетентност и ако могат при какви условия?”
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Поставеният от касатора правен въпрос не представлява общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Той е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил конкретните правни изводи на съда по приложения на закона. Чрез формулирания правен въпрос касаторът цели ВКС да тълкува чл.11, ал.3 от сключения между страните застрахователен договор при това по начин различен от тълкуването направено от въззивния съд. Тълкуването на конкретния договор не е в компетентността на касационната инстанция. Чрез тълкуването им трябва да се разкрие действителната воля на страните/Чл.20 ЗЗД/. Полезни за установяване волята на страните могат да бъдат и доказателства, които са извън договора, поради което тълкуването се извършва не само въз основа на писмения текст на договора, но и след преценка на доказателствата, относими към него. Събирането на доказателства и установяването на конкретната фактическа обстановка е в изключителните правомощия на въззивния съд, който разрешава спора по същество. В компетентността на касационната инстанция е да се произнесе по правилността на приложението на закона към така установената от въззивния съд фактическа обстановка.
Не е налице и допълнително подържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Тълкуването на договорите не може да има значение за развитие на правото. За разлика от тълкуването на правните норми, тълкуването на договора няма неопределен брой адресати, поради което то ще има значение само за страните по делото и то в конкретния казус.
С оглед изхода по делото на основание чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.9, ал.1 във вр. с чл.7, ал.2,т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните адвокатски възнаграждения в полза на ответника ДП „Р.” ще следва да се присъди сумата 564.41 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 18.05.2010 год. по гр.д.№11114/2009 год. на Софийския градски съд, ІІД въззивен състав, с което е потвърдено решение от 06.07.2009 год. по гр.д.№25182/2008 год. на Софийския районен съд, 70 състав.
ОСЪЖДА [фирма],[населено място], бул.”К. Ал.Д.” №68 да заплати на ДП „Р. на въздушното движение” сумата 564.41 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: