О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 333
София,24.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 05.04. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 866 /2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез адвокат Д., Д. и С., с вх.№5124 от 19.08.2011 год. на Пловдивския апелативен съд, срещу Решение №410 от 22.07.2011 год. по в.т.д.№1259/2010 год. на Пловдивския апелативен съд, ІІІ търговски състав, с което е потвърдено решение №403 от 12.11.2010 год. по т.д.№177/2010 год. на Пловдивския окръжен съд, ТО, ХVІ състав, с което е уважен предявеният от Пловдивска общинска агенция по приватизация срещу касатора иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 50 001 лв., като частичен иск от пълния размер на сумата от 1 113 767 лв., представляваща договорна неустойка за неизпълнение на задължението по чл.9.7.2. от сключения на 21.05.2007 год. приватизационен Договор №02-2007 год. между Общински съвет П., чрез Пловдивска общинска агенция по приватизация, като продавач, и касатора [фирма], като купувач за приватизационна продажба на 135 235 броя обикновени поименни акции, представляващи 67% от капитала на [фирма]. Съгласно посочения чл.9.7.2 от Договора при увеличение на капитала, чрез емитиране на нови акции, преди изпълнение на инвестиционната програма по договора, купувачът се задължава да заложи на продавача пропорционална част от ноовимитираните акции, съответстваща на оставащата за изпълнение част от инвестициите. Пловдивският апелативен съд е приел, че Пловдивската Общинска комисия по приватизация притежава материално и процесуално- правна легитимация да предявява настоящия иск, защото е създадена с решение на Общинския съвет П. като негов помощен орган със статут на юридическо лице. Съгласно чл.4,т.5 от Правилника за дейността на Пловдивската общинска агенция по приватизация тя е овластена да сключва приватизационните сделки и да извършва по-нататъшните действия до приключване на всички отношения, произтичащи от приватизационния договор, от което следва, че тя е оправомощена да замества Общинския съвет при осъществяване на приватизационните сделки и в последващия контрол по изпълнението им. Пловдивският апелативен съд е приел още, че касаторът-ищец [фирма] не е изпълнил задължението си по чл.9.7.2 от Договора да заложи на продавача пропорционална част от новоемитираните акции, съответстваща на неизпълнената част от задължението за инвестиции, с които акции е увеличен капиталът на приватизираното дружество [фирма] от 201 843 бр. поименни акции на 2 343 702 бр. и които са записани изцяло от купувача. Ответникът е трябвало да предаде в залог 52% от новата емисия акции отговарящи на неизпълнената част от инвестицията за 65 бр.тролейбуси. Дължимата неустойка за това неизпълнение по чл.10.2.4 от Договора възлиза на 100% от стойността на непредадените в залог поименни акции, а именно на сумата 1 113 767 лв./номиналът на всяка акция е 1 лв./, поради което частично предявеният иск по чл.92 ЗЗД за сумата 50 001 лв. е изцяло основателен.
Касаторът [фирма] твърди, че обжалваното решение е недопустимо, като постановено по недопустим иск, предявен от Пловдивската общинска агенция по приватизация, която няма самостоятелна процесуална правоспособност. Подържа и доводи за наличие на всичките основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281,т.3 ГПК, обосновани с неправилното тълкуване на клаузите на договора по отношение приетия процент на неизпълнение. Твърди, че неправилно е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е оставено без уважение евентуалното му възражение за прихващане по чл.95 ЗЗД със сумата 291 800 лв., представляваща вреди, причинени на касатора, чрез предоставяне на невярна информация в информационния меморандум. Сочи нарушение на чл.266, ал.3 ГПК, поради отказа на въззивния съд да уважи доказателствените му искания, поради преклузия. Подържа основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1т.1-3 ГПК, като поставя редица правни въпроси, за които твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, чието разрешаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба Пловдивска общинска агенция по приватизация оспорва основанията за достъп до касация, а по същество- основателността на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Не представлява значим за изхода на делото поставения въпрос дали приватизационният договор е търговска сделка или особена гражданскоправна сделка с административни елементи, поради което обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касация по този въпрос. Даденото от Пловдивския апелативен съд в противоречие с т.1 на ТР-1-2010-ОСТК определение за правната същност на приватизационния договор като особен вид търговска сделка, не е обусловило правните изводи на съда за приложение на договорената с чл.10.2.4 от Договора неустойка. То би имало значение само при евентуално искане за намаление на неустойката по чл.92, ал.2 ЗЗД, поради прекомерност, каквото не е правено, а и с нормата на чл.32в ЗПСК/ДВ бр.89 от 12.11.2010 год. е разрешен по законодателен път въпросът за невъзможността за приложението на чл.92, ал.2 ЗЗД в приватизационните сделки. А що се отнася до направеното от касатора възражение за нищожност на уговорената неустойката на основание чл.26, ал.1, предложение трето ЗЗД, по него Пловдивският апелативен съд не е изложил мотиви, а с оглед крайните му изводи става ясно, че то е отхвърлено по принцип. Поради забраната за представяне на доказателства пред касационния съд, в това производство не може да се провери, с оглед фактологическата обусловеност на това възражение, дали в конкретния случай към момента на сключване на приватизационния договор така уговорената неустойка накърнява добрите нрави/вж.т.3-ТР-1-2010-ОСТК/
Поставените правни въпроси за съдържанието на понятието инвестиции, както и за съдържанието на задължението на приватизиращото дружество „да организира инвестициите” имат значение за правните изводи, направени от решаващия съд, но не е налице допълнително подържаното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Пловдивският апелативен съд в унисон с трайната практика на ВКС е приел, че придобитото от купувача имущество или други активи/ договори за покупко-продажба от 10.08.2009 год.на 15 тролейбуса, от 25.08.2009 год. за 13 тролейбуса, както и договори за лизинг на тролейбуси от 30.07.2009 год. за 28 тролейбуса, по който лизингополучател е ответникът/ не представлява инвестиция в приватизираното предприятие. Трайно установена е съдебната практика, че под инвестиции следва да се има пред вид инвестиране на средства в приватизираното дружество, а не в дружеството-купувач. Съгласно решение №40 от 21.02.2007 год. по т.д.№793/2006 год. на ІІ Т.О. инвестиция е задължението на дружеството – купувач по приватизационния договор да инвестира свои собствени средства в приватизираното дружество. С решение №201 от 26.11.2010 год. по т.д.№88/2010 год. на ВКС, ІІ Т.О., постановено по реда на чл.290 ГПК, поради което и формиращо задължителна съдебна практика, като инвестиции са определени само разходите, извършени от купувача на приватизираното дружество, но не и тези на самото приватизирано дружество. В случая заплащането на лизинговите вноски за получените от приватизираното дружество 9 броя тролейбуси по договор за оперативен лизинг от 15.11.2008 год. е уговорено като задължение на приватизираното дружество [фирма]. В същия смисъл е и решение №129 от 21.06.2010 год. по т.д.№548/2008 год. на ВКС, ІІ Т.О. Тази трайно установена съдебна практика не се нуждае от преосмисляне, поради което произнасянето по тези въпроси не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Обжалваното въззивно решение ще следва да бъде допуснато до касационен контрол само по въпроса: Притежава ли Пловдивската общинска агенция по приватизация самостоятелна правосубектност с оглед доводите на касатора за недопустимост на обжалваното решение, като постановено по недопустим иск- предявен от неправосубектно лице. Още повече, че ВКС е длъжен и служебно да се произнесе по допустимостта на обжалваното въззивно решение, дори и извън сочените от касатора основания за достъп до касация. По въпроса дали общинската агенция за приватизация представлява правосубектно лице съществува и практика на ВКС-вж. служебно известното на съда Решение №757 от 21.10.2009 год. по гр.д.№2396/2008 год. на ІІІ Г.О., съгласно което общинската агенция за приватизация не е правосубектно лице.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №410 от 22.07.2011 год. по в.т.д.№1259/2010 год. на Пловдивския апелативен съд, ІІІ търговски състав, с което е потвърдено решение №403 от 12.11.2010 год. по т.д.№177/2010 год. на Пловдивския окръжен съд, ТО, ХVІ състав.
УКАЗВА на жалбоподателя на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 1000.02 лв ДТ, както и да представи доказателства за това.
След представяне на доказателства за внесена ДТ, делото да се докладва на председателя на І Т.О. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: