О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 680
София, 15.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 07.10. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева Мариана Костова
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 315 /2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от Община Т., чрез адвокат Р. Г., с вх.№ 625 от 12.02.2010 год. на В. апелативен съд, срещу решение №212 от 08.01.2010 год. по в.гр.д.№458/2009 год. на В. апелативен съд,ГК, което е постановено след отменително решение №122 от 10.07.2009 год. по т.д.№423/2009 год. на ВКС, ІІ Т.О., постановено в производството на отмяна на основание чл.303, ал.1,т.1 ГПК. С него е било отменено касационното решение, с което на основание чл.218ж ГПК, отм., след отмяна на първото въззивно решение, съставът на ВКС е решил спорът по същество. С обжалваното с настоящата касационна жалба второ въззивно решение е отменено изцяло първоинстанционното решение №109/09.07.2004 год. по гр.д.№115/2003 год. на Ловешкия окръжен съд, като са отхвърлени предявените от настоящия касатор- Община Т. против „Т. 98”АД гр.Т. искове за установяване по отношение на ответника, че сключените на 19.03.1999 год. и на 15.09.1999 год. договори между Община Т. и „Т. 98” АД за продажба на пакет акции от капитала на „Т.” Е. са развалени извънсъдебно, поради неизпълнение, както и искът да бъде осъден ответника „Т. 98”АД да върне на община Т. 14 500 и съответно 11 000 броя поименни акции с право на глас от капитала на „Т., предмет на двата приватизационни договора. Със същото въззивно решение са отхвърлени и предявените от Община Т. против „Т. 98”АД, при условие на евентуалност искове за разваляне по съдебен ред на приватизационните договори, както и искът да бъде осъден ответника да върне закупените при приватизацията 14 500 и съответно 11 000 броя поименни акции с право на глас от капитала на „Т. 98” Е.. В.т апелативен съд е приел, че ответникът е платил валидно на Община Т. с компенсаторни инструменти, както и че общината не може да откаже плащане с такива средства и след като го е приела, не може да оспорва плащането. Въззивният съд е приел още, че е налице неизпълнение от страна на ответника „Т. 98” АД на инвестиционната програма и тази за трудова заетост, но то е незначително с оглед цялата изплатена цена по реда на чл.8, ал.3 ЗОСОИ, поради което развалянето на договорите не следва да бъде допуснато.
Касаторът Община Т. твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно, постановено при наличие на всичките касационни основания по чл.281 ГПК. Като съществено процесуално нарушение сочи повторното произнасянето на В. апелативен съд по въззивната жалба, след като вече се е произнесъл с първото си въззивно решение, което не е било отменено. Навежда и доводи за необсъждане на направените възражения, че продавачът по приватизационната сделка не може да бъде задължен да приеме плащане с компенсаторни инструменти. Сочи, че общината никога не е ставала собственик на компенсаторните инструменти, за да предприеме действия по връщането им на купувача. В допълнение към касационната жалба развива доводите, че не са налице условията за заплащане цената на приватизационната сделка чрез компенсаторни инструменти. Като основания за достъп до касация подържа тези по чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът „Т. 98”АД оспорва основанията за достъп до касация.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна активно легитимирана за това срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр.с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Касаторът не е посочил общото основание за достъп до касация, а именно разрешаването на правните въпроси, обусловили изхода по конкретното въззивно дело. Поставените в изложението му по чл.284 ГПК в т.1- 4 въпроси, по които иска издаване на тълкувателно решение, не могат да се квалифицират като такива значими за правните изводи, направени в обжалваното въззивно решение. Те се отнасят до правилността на отменителното решение №122 от 10.07.2009 год. по т.д.№423/2009 год. на ВКС, ІІ Т.О., постановено на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК, което не може да бъде обсъждано в настоящето касационно производство. Предмет на касационната жалба е второто въззивно решение, постановено след отменителното решение на ВКС, а и не са налице основанията по чл.292 ГПК за издаване на тълкувателно решение, поради противоречиво разрешавани въпроси от Върховния касационен съд с влезли в сила съдебни решения.
Не е налице и допълнително подържаното основание за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Наличието на две противоречиви въззивни решения, второто от които е постановено съобразно указанията на ВКС, дадени в производството по чл.303, ал.1,т.1 ГПК, по едно и също дело, не формират противоречива съдебна практика, тъй като не се ползват със сила на пресъдено нещо. Още повече,че първото въззивно решение е обезсилено от ВКС и делото в отменената част е решено по същество от касационната инстанция, а по реда на отмяна е отменено и касационното решение в тази част.
Общо формулираният в т.5 от изложението въпрос за допустимостта при новото разглеждане на делото повторно да се обсъждат от въззивния съд доказателства, които са в корицата на делото, или следва постановеното решение да се мотивира само с новооткритите доказателства, също не представлява посочване на точно и мотивирано, както го задължава чл.284, ал.3, т.1 във вр. с ал.1,т.4 ГПК на значимия за изхода на конкретното дело процесуалноправен въпрос за правомощията на въззивната инстанция при новото разглеждане на делото, решението по което е отменено/ хипотезата на чл.308 ГПК/. Поставеният въпрос освен че не е конкретизиран, така както е поставен, е въпрос за правилността на обжалваното решение- приложение нормата на чл.235, ал.1, р.п. чл.188, ал.1 ГПК,отм. но тя не може да се коментира във фазата по обсъждане на основанията за достъп до касация.
Не представлява такъв въпрос и питането за допустимост на въззивната инстанция два пъти да се произнася по касационна жалба. След отменителното решение тя се произнася по въззивната жалба, а не по касационната.
Не посочването на общото основание за селектиране на касационната жалба само по себе си е достатъчно основание да се откаже допускането й до касационно разглеждане. Не е налице и подържаното допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, защото процесуалните норми, регламентиращи правомощията на въззивния съд при новото разглеждане на делото, са ясни и категорични и не се нуждаят от корективно тълкуване.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №212 от 08.01.2010 год. по в.гр.д.№458/2009 год. на В. апелативен съд,ГК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: