О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 799
София, 26.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 04.11. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева Мариана Костова
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 414 /2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК по повод подадена касационна жалба от „В .” ООД гр.Кюстендил- в ликвидация, представлявано от ликвидатора Т. С., чрез адвокат К. С., с вх.№964 от 25.02.2010 год. на Кюстендилския окръжен съд, срещу Решение от 13.01.2010 год. по гр.д.№692/2009 год. на Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено решение №372 от 24.07.2009 год. по гр.д.№1617/2008 год. на Кюстендилския районен съд, с което е бил уважен предявеният от Община С. Б. срещу касатора отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК, за установяване, че Общината не му дължи сумата 4184.11 лв., от които 3 424.13 лв. главница за доставка на вода, пречистване и отвеждане на канални води за периода от 11.08.2005 год. до 12.12.2005 год. и сумата 578.92 лв. лихва за забава за периода от 11.08.2005 год. до 14.04.2006 год., за които суми в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист на основание чл.237, б.”к” ГПК, отм. и е образувано изпълнително дело. Кюстендилският окръжен съд е възприел изводите на районния съд, че с представените по делото пет броя фактури, отразяващи отделни помесечни доставки на водоснабдителни услуги в полза на Община С. Б., извършвани от „В .” ООД гр.Кюстендил, в ликвидация, не се доказва задължението на общината за заплащане на цената им. Прието е, че за двете страни те са подписани от лица без представителна власт и поради оспорване на авторството им, истинността на тези фактури е опровергана, а ищцовото дружество- касатор не е провело пълно доказване на задължението на общината за заплащане на процесните суми.
Касаторът „В .. гр.Кюстендил твърди, че обжалваното въззивно решение е недопустимо, тъй като задължението е погасено от осребреното имущество на длъжника. Навежда всичките основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, като навежда доводи, че неправилно съдът е приел, че представените по делото фактури не представляват първични счетоводни документи и че е оборена доказателствената им сила в качеството им на частни свидетелстващи документи. Като основание за достъп сочи това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Подържа, че „съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос- дължи ли се сумата от 4 251.27 лв. главница, лихви и разноски по делото”. Твърди, че разрешаването на този въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, с оглед качеството на страните в процеса- дружество с дялово участие на държавата и общината, като орган на местна власт.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна активно легитимирана за това срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр.с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът не взема становище по касационната жалба.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
По повод задължението на касационния съд да се произнесе по твърдяната недопустимост на въззивното решение и извън сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, доводът на касатора за недопустимост на установителния иск по чл.124, ал.1 ГПК, поради липса на правен интерес, с оглед прекратяване на изпълнителното производство срещу длъжника, поради погасяване на задължението от осребреното му имущество, е недопустим. Твърдяното погасяване на изпълняемото право срещу Община С. Б. е станало след приключване на въззивното производство, поради което съдът не е могъл да се съобрази с него. На второ място, с оглед същността на касационното производство, недопустимо е едва пред ВКС да се представят нови доказателства за погасяването на изпълняемото право.
Касаторът въобще не е посочил общото основание за достъп до касация, а именно формулиране на точно и мотивирано, както го задължава чл.284, ал.3 т.1, във вр. с ал.1,т.3 ГПК на значимия за конкретното дело правен въпрос. Соченото разрешение на конкретния казус не представлява посочване на материалноправния и процесуалноправния въпрос, обусловил правните изводи на съда. Даденото от въззивния съд разрешение е в резултата на възприемане на конкретната фактическа обстановка, която с оглед правомощията на касационната инстанция не може да бъде проверявана в настоящето производство. Като значим правен въпрос, който да представлява общото основание за достъп до касация, следва да се посочат тези въпроси, които произтичат от принципното приложение на закона спрямо установената фактическа обстановка.
Възпроизвеждането на законовите текстове също не представлява посочване на основанията за селектиране на касационната жалба. Те са изброени изчерпателно от законодателя в чл.280, ал.1 ГПК и не препращат към нормата на чл.281, т.3 ГПК, поради което доводите за неправилност на обжалваното решение не представляват същевременно и основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът не е мотивирал и подържаното от него допълнително основание за касационно обжалване- чл.280, ал.1,т.3 ГПК по смисъла на т.4, ТР 1-2009-ОСГК. Качеството на страните в процеса не обуславя значимостта на разрешаването на конкретния казус за развитие на правото. По въпроса за доказателствената стойност на представените по делото фактури, в качеството им на първични счетоводни документи, има изобилна съдебна практика, която не се налага да бъде преосмисляна или променяна.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 13.01.2010 год. по гр.д.№692/2009 год. на Кюстендилския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: