О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
София, 22.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 14.02. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 509 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от А. , чрез юрисконсулт К. А., с вх.№1353/30.03.2012 г. на Великотърновския апелативен съд срещу Решение №41 от 13.02.2012 г. по в.т.д.№276/2011 г. на Великотърновския апелативен съд, ГК, с което е потвърдено решение №100 от 18.12.2009 г. по т.д.№73/2009 г. на Русенския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от А.-касатор срещу И. Илиева Илиева и Д. Л. Д. при условие на обективно и субективно съединяване следни искове: главния иск с правно основание чл.87, ал.3, ЗЗД срещу Илиева за разваляне на сключения на 22.08.1997 г. между нея и Министъра на търговията и туризма приватизационен договор за закупуване на магазин, находящ се в [населено място], поради нарушение забраната на чл.11 от този договор – купувачът да не извършва продажба в петгодишен срок след изплащането на обекта, както и акцесорните искове, квалифицирани като такива с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД и с правно основание чл.88, ал.1 ЗЗД за правните последици от развалянето на договора, предявени съобразно различните подържани основания срещу ответницата И. или срещу ответника Д. Д.. Ответницата И. на 29.12.2003 г. с нотариален акт №60, том ХІ, рег.№12830, нот.д.№1396/2003 г. на нотариус Г. Г., рег.№221 на Нотариалната камера в петгодишния срок от изплащането на закупения от нея по приватизационната сделка магазин с обща площ от 157.18 кв.м. е продала на втория ответник Л. Д. Г. част от него, съставляваща също магазин, с площ от 26.18 кв.м. Русенският окръжен съд е отхвърлил иска за разваляне на приватизационния договор, защото е приел, че неизпълнението на ответницата И. по чл.11 от този договор е незначително/ чл.87, ал.4 ЗЗД/. Това решение е било потвърдено от Великотърновския апелативен съд. С решение №117 от 03.10.2011 г. по т.д.№1013/2010 г. на ВКС, І Т.О., постановено по реда на чл.290 ГПК, въззивното решение е отменено, като е прието, че забраната за разпореждане с обособена част, предмет на приватизационния договор по чл.35 ЗППДОбП, отм., е съществен елемент от същия и по иска за развалянето му не следва да се прилага разпоредбата на чл.87, ал.4 ЗЗД. Делото е върнато на Великотърновския апелативен съд за произнасяне по така предявените искове с оглед неизпълнението на ответницата И. на задължението по чл.11 от приватизационния договор. С обжалваното въззивно решение Великотърновският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение, като е приел, че сключената между ответниците И. и Л. Г. разпоредителна сделка/продажба на част имота по приватизационната сделка/ е нищожна, поради противоречие с чл.41, ал.2 ЗППДОбП отм., поради което нарушението на ответницата Илиева по на чл.11 от приватизационния договор е отпаднало с обратна сила. По тази причина липсва основание за прилагане на санкциите за неизпълнение на задължението по приватизационния договор.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК. Подържа, че неправилно съдът е приел, че разпоредителната сделка от 29.12.2003 г., сключена между първите двама ответници, е нищожна, поради противоречие с императивната норма на чл.41, ал.3, ЗППДОбП, който към момента на тази сделка е бил отменен с влизането в сила ЗПСПК,ДВ бр.28 от 19.03.2002 г. Позовава се на трайна съдебна практика, съобразно която действителността на сделката следва да се преценява с оглед действащите правни норми към момента на сключването й. Подържа основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК, като формулира следните правни въпроси: 1. „Относима ли е разпоредбата на чл.41 ал.2 ЗППДОбП, отм. към сделки с имоти, придобити по реда на чл.35 от същия закон, когато последващото разпореждане е осъществено при действието на ЗПСК, ДВ бр.28 от 19.03.2002 г.”. 2.„Може ли купувачът по приватизационна продажба да иска нищожност на сделка, с която е разпоредил с имота в забранителния срок по чл.41, ал.2, изр.второ ЗППДОбП, отм”. По тези два въпрос подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Формулира и въпрос № 3. ”Нищожни ли са по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД сключени разпоредителни сделки с предприятия или обособените части в забранителния срок по чл.41 ал.2 ЗППДОбП, отм., извършени след отмяна на цитираната разпоредба през 2002 г. Позовава се на разрешаването му в противоречие с практиката на ВКС за определяне валидността на правната сделка към момента на извършването й, което допълнително основание за достъп до касация с оглед сочената противоречива съдебна практика може да се квалифицира като такова по чл.280, ал.1,т.1-2 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответниците по касационната жалба не вземат становище.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Първият и третият от формулираните правни въпроси за приложимостта на забраната на чл.41, ал.2 ЗППДОбП, отм. към сделки, сключени от купувача по приватизационна сделка след отмяната на закона с влизането в сила ЗПСлпК, както и дали тези разпоредителните сделки сключени вече при действието на ЗПСлпК са нищожни на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, поради противоречието им с чл.41, ал.2 ЗППДОбП, отм. са от значение за изхода на делото, но не са налице подържаните допълнителни основания за достъп до касация- чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. Доколкото е съществувало противоречие в практиката на съдилищата, то е преодоляно с постановените по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС-вж.Решение №16 от 23.03.3009 г. по т.д.№442/2008 г. на ВКС , І Т.О., Решение №127 от 15.03.2012 г. по гр.д.№467/2011 г. на ВКС, ІV Г.О. и Решение №88 от 03.05.2012г. по гр.д.№191/2011 г. С тях е прието, че разпоредителната сделка с имот, придобит по реда на чл.35 ЗППДОбП, отм., сключена от купувача на имота по приватизационния договор след влизане в сила на ЗПСлпК, но преди изтичане на петгодишния срок на забраната по чл.41,ал.2 ЗППДОбП, отм е нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. За да обоснове значимостта на тези въпроси касаторът се е позовал на постановени определения по чл.288, ГПК, които не представляват съдебна практика по смисъла на т.2 и т.3 на ТР1-2010 ОСГК, но решенията по същите дела, постановени по реда на чл.290 ГПК и посочени по-горе, формират задължителна съдебна практика, именно в посочения смисъл. Решението на Великотърновският апелативен съд, в частта, с която е приел, че разпоредителната сделка, сключена от И. на 29.12.2003 г., след отмяната на ЗППДОбП, но в петгодишния срок по чл.41, ал.2 ЗППДОбП, е нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД е съобразено с посочената по-горе задължителна съдебна практика на ВКС.
Формулираният въпрос №2 не е обуславящ за правните изводи на съда, поради което и не представлява общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Ответницата И. в качеството си на купувач по приватизационната сделка, не е предявила иск за установяване нищожността на сделката, а чрез възражение е релевирала нищожността на клаузите на чл.11 и чл.14 от приватизационния договор. По това нейно възражение и двете съдебни инстанции не са произнасяли изрично, но от изводите им за безспорното нарушение от страна на ответницата И. на тези разпоредби, може да се приеме, че възражението й за тяхната нищожност не е уважено. Великотърновският апелативен съд е приел, че това нарушение е отпаднало с обратна сила.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №41 от 13.02.2012 г. по в.т.д.№276/2011 г. на Великотърновския апелативен съд, ГК, с което е потвърдено решение №100 от 18.12.2009 г. по т.д.№73/2009 г. на Русенския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: