О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 24
София, 13.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 12.01. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева Мариана Костова
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело № 5 /2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от ”А.”ЕООД гр.Пловдив, чрез адвокат Л. К., с вх.№6914/09.12.2010год. на Пловдивския апелативен съд, срещу Определение №1501 от 29.11.2010 год. по ч.гр.д.№1155/2010 год. на Пловдивския апелативен съд, ТО, 3 състав, с което е потвърдено Определение №1671 от 09.11.2010 год. по д.№670/2010 год. на Пловдивския окръжен съд, ТО, ХІХ състав, с което е оставена без разглеждане жалбата на „А.” ЕООД срещу отказ №20100923204141 от 08.10.2010 год. на АВ за вписване на заявените с заявление под същия номер от 23.09.2010 год. обстоятелства. С обжалваното въззивно определение Пловдивският апелативен съд е възприел изводите на окръжния съд за липса на правен интерес от обжалване на постановения отказ за вписване на основание чл.25, ал.2 ЗТР, тъй като безспорно същите обстоятелства са вписани по-късно на 04.11.2010 год.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като правният му интерес произтича от конкретно постановения отказ, касаещи конкретното заявление за вписване. Като основание за достъп до касация сочи това по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Съобразно препращащата норма на чл.274, ал.3 ГПК основанията за допускане до касация на обжалваните въззивни определения са същите, като тези на решенията. С нормата на чл.280, ал.1 ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год./ е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол. Основанията за селекция са различни от основанията за твърдяната неправилност на обжалваното решение.
Касаторът не е посочил основното водещо основание за селектиране на касационната жалба, а именно да формулира материалноправния и процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото. Преповтаряните доводи за неправилност на решението, съдържащи се в изложението към касационната жалба по смисъла на чл.284, ал.3,т.1 ГПК не представляват посочване нито на основното основание за допускане до касационно обжалване, нито на допълнителните такива. Твърденията за неправилност представляват основания за касационно обжалване, които не представляват същевременно и основания за допускане на касационно обжалване, тъй като чл.280, ал.1 ГПК не препраща към чл.281, т.3 ГПК.
Не са налице и допълнително подържаните основания за селектиране на касационната жалба. С приложеното Решение №42 от 10.06.2008 год. по в.гр.д.№620/2008 год. на В. окръжен съд не се доказва, че обжалваното определение е постановено в противоречие със съдебната практика. С това решение е отменен отказа за вписване, поради нарушение на задължението на длъжностното лице за незабавно вписване, съгласно чл.19, ал.3, ЗТР, а не поради твърдените от жалбоподателя нарушения във връзка с представените със заявлението за вписване доказателства, нито поради приетата от съдилищата липса на правен интерес, с оглед извършеното последващо вписване на същите обстоятелства. Разрешаването на конкретния казус няма да представлява принос за развитие на правото, защото нормата на чл.26, ал.1 ЗТР е ясна и категорична, а именно, че при отказ за извършване на исканото вписване, заявителят може да подаде ново заявление, което се разглежда по реда на постъпването му. Тя не се нуждае от изправително тълкуване. Именно в резултат на упражняване на тези си правомощия частният жалбоподател е подала ново заявление, по което са вписани същите, заявени и с първото заявление обстоятелства. И тъй като е постановен акта, към който е насочено регистърното производство, то липсва правен интерес от обжалване на постановения отказ за вписване на същите обстоятелства, заявени с предходното заявление за вписване.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №1501 от 29.11.2010 год. по ч.гр.д.№1155/2010 год. на Пловдивския апелативен съд, ТО, 3 състав, с което е потвърдено Определение №1671 от 09.11.2010 год. по д.№670/2010 год. на Пловдивския окръжен съд, ТО, ХІХ състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: