О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 714
София, 29.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 21.10. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева Мариана Костова
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 376 /2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от А. А. Т. Т. ве Г. Ю. С. Т. Л. Ш., гр.Адана чрез адвокат Н. Б., с вх.№84/08.01.2010 год. на В. апелативен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 06.01.2010 год. срещу Решение №98 от 18.11.2009 год. по в.гр.д.№499/2009 год. на В. апелативен съд, с което след отмяна на решение №104 от 18.06.2009 год. по гр.д.№1087/2008 год. на В. окръжен съд, са отхвърлени предявените от касатора против „С.” ООД гр.Велико Т. при условие на обективно съединяване иск с правно основание чл.327, ал.1 ГПК за сумата 226 535 лв., представляваща левовата равностойност на 13 567.86 евро, неизплатена цена на стоката по фактура №92286/29.09.2006 год., както и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 2 795.27, представляваща обезщетение за забавено плащане на цената по главницата. С обжалваното въззивно решение В.т апелативен съд е приел за необосновани изводите на окръжния съд, че касаторът-ищец е доставил качествена прежда. Въззивният съд е приел още, че техническите данни на стоката по процесната фактура се отклоняват повече от уговорения максимум 25% от Устер стандартите, както и че непосредствено след получаване на стоката, е направена рекламация пред ищцовото дружество, поради което ответникът „С.” ООД може да се възползва от възможността на чл.195, ал.1, предл.2 ЗЗД да задържи стоката и да иска отбив от цената.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Навежда довода, че възражение за качеството на стоката се прави едва в отговора по исковата молба, неправилно са кредитирани показанията на св. Т. относно образувано рекламационно производство, който е служител при ответното дружество, както и че неправилно съдът е възприел заключението на в.л. Г., което почива на предположения. Като основания за достъп до касация подържа тези по чл.280, ал.1,т.2 ГПК/както следва да се преквалифицира подържано основание по т.1 на същата правна норма с оглед твърдяната противоречива съдебна практика/, както и това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 във вр. с чл.62, ал.2 ГПК от страна активно легитимирана за това срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр.с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Поставеният от касатора въпрос, а именно ”възможно ли е след като купувачът получи стоката и след като не уведоми продавача за недостатъци, както изисква чл.324 ТЗ, не е спазена процедурата по ЗЗД- чл.129-199 в тази насока, към която препраща чл.288 ТЗ, и е изтекъл шестмесечният срок по чл.197 ЗЗД, да претендира отбив от цената”, не представлява общото основание за достъп до касация- разрешаване на значим за конкретния спор правен въпрос. Питанията на адвоката на касатора по приложението на закона, регламентиращ правата на купувача при недостатъци на вещта с оглед задължението му да прегледа стоката, не представлява формулиране на такъв конкретен въпрос. Така поставените въпроси биха могли да обусловят евентуална неправилност на обжалваното решение, но не представляват основания за допускането му до касационно обжалване. Основанията за селектиране на касационната жалба са изброени изчерпателно в чл.280, ал.1, ГПК и не препращат към чл.281,т.3 ГПК, където са изброени основанията за касационно обжалване като неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При това питанията на касатора за приложимостта на нормата на чл.194 ЗЗД не са обусловени от изводите на въззивната инстанция, защото В.т апелативен съд е приел, че доставената от касатора-ищец стока е обременена с недостатъци, и те са своевременно рекламирани от ответника. Правилността на тези изводи не може да бъде проверена в настоящето производство, както и дали съответстват на установената фактическа обстановка за качество на стоката и своевременно направено уведомление за недостатъците. Освен че касационната инстанция проверява правилността на правните изводи въз основа на установената от въззивния съд фактическа обстановка, то и питането за изтекла погасителна давност по чл.197 ЗЗД е неотносима към спора, тъй като тя се отнася до исковете на купувача, а не до възражението за отбив, направено в производството по иска на продавача за заплащане цената на продадената стока.
Не представлява посочване на такъв въпрос и позоваването на „задължението на съда да извършва правилна преценка на доказателствата по делото”. Нарушението на това задължение на съда би довело до евентуална неправилност на решението, която не представлява същевременно и основание за селектиране на касационната жалба.
Не е доказано и допълнително подържаното основание по смисъла на чл.280, ал.1,т.2 ГПК- противоречие на обжалваното решение с трайната съдебна практика. Посочените решения на ВКС не са приложени по делото, а съобразно мотивите към т.3 на ТР 1-2009 год. не е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1,т.2 ГПК и в случаите, когато касаторът не е представил доказателства за наличието на противоречива съдебна практика.
Второто подържано основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК нито е мотивирано, нито е формулирано значението на сочения процесуалноправен въпрос за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №98 от 18.11.2009 год. по в.гр.д.№499/2009 год. на В. апелативен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: