О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 976
София, 23.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 22.12. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева Мариана Костова
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №816/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от А., чрез юрисконсулт Г. С., с вх.№6852/19.07.2010 год. на Софийския апелативен съд, срещу определение №1096 от 28.06.2010 год. на Софийския апелативен съд, ГК, 3 състав, с което е потвърдено определение №11.05.2010 год. по т.д.№937/2010 год. на Софийския градски съд, ТО, VІ-6 състав, с което исковата молба на частния жалбоподател на основание чл.129, ал.3 във вр. с чл.128, т.2 ГПК е върната обратно, поради неотстраняване на нередовността й- внасяне на указаната с разпореждане от 07.04.2010 год. по т.д.№937/2010 год. на Софийския градски съд държавна такса. Въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, че жалбоподателят А. не е отстранил нередовността на исковата молба в указания й срок, продължен по молба на А. на основание чл.63, ал.1 ГПК с разпореждане на съда от 28.04.2010 год. с още 7 дни.
Частният жалбоподател А. твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като разпореждането, с което е продължен срокът за внасяне на държавната такса, не му е било съобщено, поради което неправилно е прието, че в дадения срок не е отстранил нередовноста на исковата молба. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Формулира правния въпрос, „когато в срок е подадена молба за продължаване на срока за отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба и същата бъде уважена, задължен ли е съдът да уведоми своевременно страната за продължаването на срока”, за който въпрос твърди, че е разрешен от Софийския апелативен съд в противоречие с определение №67 от 21.02.2008 год. по д.№61/2008 год. на ВКС, ІІ Т.О.
Ответникът не взема становище по частната жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно определение не следва да се допуска до касационен контрол.
Поставеният правен въпрос „дали съдът е длъжен да уведоми страната за продължаването на срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба” не е обусловил правните изводи на съда, че частният жалбоподател не е отстранил в срок нередовностите на исковата молба, включително и в дадения му допълнителен такъв по реда на чл.63, ал.1 ГПК. Теченето на срока не е свързано с евентуално съобщението на съда за уважаване на молбата на ищеца за продължаването му. За разлика от чл.36 ГПК, отм., при който продължаването на срока, при уважаване на молбата за това, започва да тече от съобщението до страната, в нормата на чл.63, ал.2 от сега действащия ГПК по законодателен път е определен нов начален момент, от който започва да тече продължаването на срока. След като изрично е посочено, че продължаването на срока започва да тече от изтичането на първоначалния, съобщението до страната, че молбата й за продължаването му е уважена, е без значение. То не може да се отрази на началния момент, от който започва да тече новият срок, а оттам и на крайния момент на изтичането му, поради което изпращането на съобщение, че молбата за продължаване на срока е уважена, е безпредметно.
Не е налице и допълнително подържаното основание чл.280, ал.1,т.2 ГПК, тъй като посоченото определение №67 от 21.02.2008 год. по д.№61/2008 год. на ВКС, ІІ Т.О. е постановено при действието на чл.36 ГПК, отм. Поставеният правен въпрос е разрешен с определение №150 от 02.03.2010 год. по ч.гр.д.№109/2010 год. на ВКС, ІV Г.О. по реда на чл.274, ал.3 ГПК , поради което формира задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 от ТР1-2010 ОСГКТК. Застъпеното в него становище, че страната е длъжна сама да следи за продължаването на срока и с колко време, е в съответствие с изводите направени от Софийския апелативен съд в обжалваното определение.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1096 от 28.06.2010 год. на Софийския апелативен съд, ГК, 3 състав, с което е потвърдено определение №11.05.2010 год. по т.д.№937/2010 год. на Софийския градски съд, ТО, VІ-6 състав.
Определението е окончателно е не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: