О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 379
София, 22.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 21.06. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №369/2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 ГПК по повод подадена частна жалба от [фирма], [населено място], чрез адвокат Е. К.- Ж., с вх.№5305/28.05.2012 г. на ВКС, подадено по пощата с пощенско клеймо от 23.05.2012 г. срещу определение №118 от 14.05.2012 г. по .д.№372/2012 г. на ВКС, І Т.О., с което на основание чл.280, ал.2 ГПК е прекратено производството по делото, образувано по иска на настоящия жалбоподател срещу [фирма], с универсален правоприемник [фирма], за установяване на основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК съществуване на вземането в размер на 5 216.85 лв., представляващо заплатено от касатора вместо ответника негово митно задължение, чието заплащане е било възложено на [фирма] от праводателя на ответника.
Частният жалбоподател [фирма] твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на чл.286, ал.1,ТЗ, тъй като вземането, предмет на установителния иск по чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, не произтича от търговска сделка.
Ответникът по частната жалба [фирма] чрез адвокат Б. я оспорва, претендира разноски.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, във вр. с чл.60, ал.6 и чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС/ чл.274, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба е неоснователна.
Правилно съставът на ВКС-І Т.О. е приел, че установителният иск, предявен от настоящия частен жалбоподател и ищец по делото, има за предмет установяване на вземане, произтичащо от търговска сделка. В обстоятелствената част на исковата молба изрично е посочено, че се иска установяване на заплатените от [фирма], вместо праводателя на ответника митни сборове, чието заплащане му е възложено от ответната страна. Търговският характер на сделката произтича не от предмета на административното задължение, а от твърденията за възникнали между страните мандатни отношения по повод заплащането му. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за нарушение на чл.286, ал.1 ТЗ. Тази норма съдържа субективния елемент за определяне на дадена сделка като търговска- а именно да е сключена от търговец, свързан с упражняваното от него занятие. В случая и двете страни в мандатното правоотношение са търговци. Не е оборена и презумпцията на чл.286, ал.3 ТЗ, въведена като допълнителен критерии за установяване търговски характер на сделката. При съмнение се предполага, че сделката свързана с упражняваното от търговеца занятие.
Неоснователни са и доводите, че делото не е гледано по реда на глава тридесет и втора на ГПК. Търговският характер на сделката, от което произтича вземането, се определя съобразно нейния предмет и качеството на страните по нея, а не от процесуалния ред, по който се разглеждат търговските спорове. Още повече, че в случая не е нарушена родовата подсъдност на делото по чл.103 във вр. с чл.104, т.4 ГПК, тъй като подсъдни на окръжния съд като първа инстанция са и двата вида дела- търговски и граждански, с цена на иска над 25 000 лв.
С оглед изхода по делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника [фирма] ще следва да се присъди сумата 500 лв., изплатен ад9вокатски хонорар.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №118 от 14.05.2012 г. по .д.№372/2012 г. на ВКС,І Т.О.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на [фирма] сумата 500/петстотин/ лв. разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: