О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 661
София,16.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 10.10 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 111 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т. 1 и т.2 ГПК по повод постъпила касационна жалба от ЗК”К.” , [населено място], общ.Кюстендил, чрез адвокат Д. М., с вх.№55/06.01.2012 г. на Кюстендилския окръжен съд, срещу решение от 15.ХІІ.2011 г. по в.г.д.№567/2011 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено решение №430/07.06.2011 г. по гр.д.№2341/2010 г. на Кюстендилския районен съд, в частта, с която са уважени предявените от В. Д. Х. и К. А. К. срещу кооперацията-касатор искове с правно основание чл.58, ал.1 ЗК за отмяна решението на общото събрание на кооперацията, проведено на 26.06.2010 г. за избор на К. А. Д. за председател на кооперацията и на Н. В. Х. за член на Контролния съвет. За да уважи исковете, Кюстендилския районен съд е приел, че и за двамата не е спазена процедурата за приемане на нови членове -чл.8, ал.5 ЗК, поради което в нарушение на чл.26, ал.1, р.п. чл.27, ал.1 ЗК те са избрани в ръководните органи на кооперацията, без да е доказано качеството им на член-кооператори. Фактическите и правни констатации на районния съд са възприети напълно от Кюстендилския окръжен съд. Прието е, че възражението на кооперацията за липса на активна процесуална легитимация на ищците да предявят иска с правно основание чл.58, ал.1 ЗК е преклудирано на основание чл.266, ал.1 ГПК. Обсъдени са и другите писмени и гласни доказателства относими към възникване правото на членство на К. А. Д. и Н. В. Х..
Касаторът ЗК”К.” , [населено място], общ.Кюстендил, твърди, че въззивното решение в обжалваната си част е недопустимо, тъй като към момента на предявяване на иска ищците не са доказали активната си процесуална легитимация- а именно че са били член кооператори. Подържа и доводи за неговата неправилност, поради постановяването му при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Навежда довода, че неправилно Кюстендилският окръжен съд се е позовал на чл.266, ал.1 ГПК и е отказал да приеме доказателствата, относими към въпроса за активната легитимация на ищците. Подържа основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответниците по касационната жалба В. Д. Х. и К. А. К. оспорва основателността на касационната жалба.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Върховният касационен съд е длъжен служебно да се произнесе по допустимостта на въззивно решение дори и извън подържаните от касатора основания за достъп до касация, но само при наличие на достатъчно данни за твърдяната недопустимост на обжалваното решение. В случая, обаче, не е доказана вероятността решението на Кюстендилския окръжен съд да е недопустимо с оглед твърдяната от кооперацията- касатор липса на активна легитимация на ищците по иска им с правно основание чл.58, ал.1 ЗК. Пред първата инстанция те са се легитимирали като член-кооператори с изпратените от кооперацията до тях покани за общото събрание, проведено на 26.06.2010 г., които не са оспорени от нея. Във въззивната инстанция не са събирани доказателства свързани с активната легитимация на ищците, тъй като доказателствените искания на кооперацията-въззивник в тази насока са приети от въззивния съд за преклудирани. Въпросът за правилното приложението на чл.266, ал.1 ГПК не обуславя твърдяната недопустимост на решението на Кюстендилския окръжен съд.
Касаторът въобще не е посочил общото основание за достъп до касация, а именно да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен при наличие на подържаните допълнителни основания по чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Твърдението, че Кюстендилският окръжен съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, разрешен в противоречи с практиката ВКС и съдилищата, съвсем не означава, че е формулирал такъв въпрос, обусловил правните изводи на съда и залегнал в предмета на спора. Чрез пространните си доводи за неправилност на обжалваното решение, кооперацията-касатор фактически допуска смесване на основанията за допускане на касационно обжалване/чл.280, ал.1 ГПК/ с основанията за касационно обжалване / чл.281 т.3 ГПК/.
Непосочването на общото основание за достъп до касация само по себе е достатъчно да се откаже селектиране на касационната жалба, защото липсата на такъв въпрос прави невъможна и преценката доколко са налице и допълнителните основания за достъп до касация- в случая доколко приложените съдебни решения доказват постановяването на обжалваното решение в противоречие с тази съдебна практика. В случая, обаче, липсват и подържаните от кооперацията допълнителни основания за достъп до касация -по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Голяма част от приложените съдебни актове не могат да се квалифицират като съдебна практика по смисъла на т.2 и т.3 на ТР1-2010-ОСГК. Основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.2 ГПК е правният въпрос от значение за изхода на делото да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционния, въззивния съд или решение на Върховния касационен съд. Такава практика формират и определенията на ВКС, постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК/вж.т.2. на ТР2-2011 г. по т.д.№2/2010г./. Приложените определения на Софийския апелативен съд, на Габровския окръжен съд и на Кюстендилския окръжен съд не попадат сред тях. Приложеното ТР 1-2009 г. на ОСТК, с което съдът се произнася по правната същност на приватизационните договор, за действителността на неустоечната клауза, когато е уговорена без краен срок, е неотносимо към спора. Решение №51 от 24.03.2010 г. по гр.д.№592/2009 г. на Червенобрежкия районен съд няма данни да е влязло в сила.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.ХІІ.2011 г. по в.г.д.№567/2011 г. на Кюстендилския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: