О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 756
София, 02.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 17.11 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 297 /2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, ГПК по повод постъпила касационна жалба от А. И. Д., чрез адвокат М. С. , с вх.№612 от 26.01.2011 год. на Софийския апелативен съд, срещу решение №540 от 13.12.2010 год. по т.д.№269/2010 год. на Софийския апелативен съд, ТО, 3 състав, с което е отменено решение от 12.04.2010 год. по гр.д.№174/2009 год. на Софийския градски съд, ТО, 6-15 състав и по реда на чл.258 и сл.ГПК Софийският апелативен съд е отхвърлил предявеният от касатора срещу [фирма] иск с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна решенията на общото събрание на дружеството, проведено на 02.06.2009 год., поради нарушаване чл.223, ал.4, т.5 и чл.232, ал.2 във вр. с чл.225, предл.вто ТЗ. Софийският градски съд е отменил взетите решения на общото събрание, като е приел, че така както са формулирани в поканата за събранието проектите за решения, без да съдържат конкретните имена за предлаганите нови членове на СД, поканата е съставена в нарушение на чл.223, ал.4,т.5 ТЗ. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че от системното и историческо тълкуване на нормите на чл.223, ал.4,т.5 във вр. с чл.224, ал.2 ТЗ следва, че е спазено императивното изискване на закона поканата за свикване на общото събрание да съдържа конкретни предложения за решения. С изпратената покана акционерите са уведомени за наличие на проекти за решения по точките от дневния ред, а в материалите за общото събрание на дружеството се съдържат конкретните предложения за решенията. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на чл.232, ал.4 ТЗ, чл.232, ал.1 и ал.2 във вр. с чл.225 ТЗ и чл.115б ал.1 във вр. с ал.2 ЗППЦК. Подържаното основание за достъп до касация може да се квалифицира като такова по чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба оспорва основанията за достъп до касация, а по същество- основателността на касационната жалба, претендира разноски.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Касаторът въобще не е посочил общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а именно да формулира материално-правен или процесуално- правен въпрос, обусловил правните изводи на съда по конкретния спор. Предпоставка за достъп до касация е произнасяне от въззивния съд по конкретен правен въпрос, разрешен при наличието на допълните предпоставки по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК касаторът се е позовал на двете противоречиви решения, постановени по реда на инстанционния контрол. Те не представляват противоречива съдебна практика по смисъла на т.3 на ТР1-2010 –ОСГКТК. Не посочването на общото основание за селектиране на касационната жалба е достатъчно само по себе си, за да се откаже достъп до касация.
Не е налице и допълнителното основание за достъп до касация, което би могло да се квалифицира като такова по чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК. Посочените определения, постановени от ВКС по реда на чл.288 ГПК, не представляват съдебна практика по смисъла на т.3 на ТР 1-2010-ОСГКТК. Посочените решения също не доказват постановяване на обжалваното въззивно решение в противоречие с практиката на ВКС. С решение по т.д.№271/2008 год. на ВКС, І Т.О. съдът се е произнесъл по допуснати нарушения по свикване и провеждане на общото събрание, различни от обсъжданите в настоящия случай. С решение по т.д.№317/2008 год. на ВКС, І Т.О. съдът се е произнесъл по твърдяно нарушение на чл.223, ал.3 ТЗ с оглед задължителността на писмената форма на поканата за свикване на общото събрание, когато уставът на акционерното дружество предвижда свикването му да става само с писмени покани. С обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по друго нарушение –това по чл.223, ал.4, т.5 ТЗ за липсата на конкретност в предложенията за решения.
В полза на ответника разноски не следва да се присъждат, защото не е доказано, че такива са направени в настоящето производство.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №540 от 13.12.2010 год. по т.д.№269/2010 год. на Софийския апелативен съд, ТО, 3 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: