О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 624
София, 28.09.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 20.09. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 16 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] , чрез адвокат С. Г.-Т. , с вх.№14121/04.11.11 г. на Бургаския окръжен съд, срещу Решение №ІІ-93/02.09.2011 г. по т.д.№929/2011 г. на Бургаския окръжен съд,ГК,ІІ Възз. Състав, с което е потвърдено решение №33 от 07.03.2011 г. по гр.д.№1196/2010 г. на Районен съд [населено място], с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма], КК.”Слънчев бряг” иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането на касатора [фирма], по Заповед №642/23.06.2010 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№816/2010 г. на по описа на Районен съд [населено място] за сумата 10 944 лв., дължимо възнаграждение по договор за изработка и сумата 1013.43 лв. мораторна лихва. За разлика от районния съд, Бургаският окръжен съд е приел, че договорът за изработка не е развален, защото от възложителя -ответник не е даден подходящ срок за изпълнение. Потвърдил е отхвърлителното решение на районния съд, по съображение, че изискуемостта на задължението за плащане на остатъка от дължимото възнаграждение не е настъпила, тъй като преди отправената от изпълнителя покана за плащане, той не е изразил готовност за експедиране на изработените столове.
Касаторът твърди, че обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие със закона, като основанията за касационно обжалване по смисъла на чл.281,т.3 ГПК не са конкретизирани, поради което следва да се извеждат от възпроизведената в касационната жалба твърдяна фактическа обстановка, различна от приетата от решаващия съд. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, като формулира следните два въпрос, чието решаване счита, че ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото:1/”Следва ли от разпоредбата на чл.20 ЗЗД задължението на съда да тълкува не само договорите, но и всичките изявления на страните, свързани с изпълнението на договора, като съобрази целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността”,2/”Може ли да се приеме, че с получаване на исковата молба, съдържаща изявление за готовност на изпълнителя да достави поръчаното, неизправната страна да е изпаднала в забава?”
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол. Предпоставка за допускане на касационно обжалване е формулиране от касатора на значим за изхода на делото конкретен прави въпрос, обусловил правните изводи на съда, който е разрешен при наличието на допълнителните предпоставки за достъп до касация. Формулираните от касатора правни въпроси не представляват общото основание за достъп до касация. Отговорът на така поставения въпрос как следва се тълкуват договорите се съдържа в закона. От начина, по който е поставен, става ясно, че касаторът цели установяване на нова фактическа обстановка, различна от приетата от въззивния състав, за да бъдат направени изгодни за жалбоподателя правни изводи. Той не е съгласен с направения правен извод от Бургаския окръжен съд, че не е настъпила изискуемостта на вземането, който извод е резултат от приложението на закона към конкретно установената от съда фактическа обстановка, а не вследствие на неговото различно тълкуване на сключения между страните договор за изработка. При това по въпроса за приложението на чл.20 ЗЗД при тълкуване на договорите има формира изобилна съдебна практика, която не следва да се преосмисля, поради което не е налице и подържаното допълнително основание за достъп до касация- чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Вторият формулиран правен въпрос за поставяне на ответната страна- в забава с получаване на исковата молба, също не е обусловил правните изводи на съда. Решаващият съд е приел, че ответникът – възложител не е поставен в забава, защото не е изразил готовност за изпълнение, преди отправената от него покана за плащане. Чрез него касаторът отново цели да се приеме фактическа обстановка, различна от приетата от въззивния съд, което не е в компетентността на касационната инстанция. Върховният касационен съд проверява правилността на направените правни изводи въз основа на установената от фактическия съд конкретна фактическа обстановка. И на второ място, предпоставка за заплащане на дължимото възнаграждение не е готовността за изпълнение, а приемането на извършената работа/ чл.266, ал.1 ЗЗД/.
Не е налице и допълнително подържаното основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Не формулирането на значимия за делото правен въпрос, изключва преценката за неговата значимост за точното приложение на закона, както и за развитие на правото. Това подържано допълнително основание не е и мотивирано, чрез основанията за неговата наличност, изброени в т.4 на ТР1-2010-ОСГКТК, а именно произнасянето по поставения правен въпрос да допринесе за промяна в съдебната практика, за извършване на корективно тълкуване на непълна, неясна или противоречива правна норма, за създаване на съдебна практика в унисон с евентуално променено законодателство.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №ІІ-93/02.09.2011 г. по т.д.№929/2011 г. на Бургаския окръжен съд,ГК,ІІ Възз. Състав, с което е потвърдено решение №33 от 07.03.2011 г. по гр.д.№1196/2010 г. на Районен съд [населено място].
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: