О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 207
София, 08.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 07.03 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №564/2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 ГПК по повод постъпила касационна жалба от М. Н. Г., чрез адвокат Л. Г., с вх.№ 3602 от 09.04.2012 г. на Софийския апелативен съд, срещу Решение №529 от 04.04.2012 г. по в.гр.д.№4337/2011 г. на Софийския апелативен съд, ГО, VІІІ състав, в частта с която е потвърдено Решение от 05.05.2011 г. по гр.д.№7438/2010 г. на Софийския градски съд, І ГО, 10 състав в отхвърлителната му част. Софийският градски съд е уважил предявеният от касаторката срещу ЗК [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за сумата 68 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди в резултат от настъпилото на 26.04.2009 г. ПТП, виновно причинено от починалия водача на лек автомобил „Форд”, модел „Кугар” с рег. [рег.номер на МПС] , в който е пътувала и ищцата, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника. В останалата част до пълния предявен размер от 300 000 лв. искът е отхвърлен. По повод жалби и от двете страни с обжалваното решение Софийският апелативен съд е увеличил размера на присъденото застрахователно обезщетение с още 22 000 лв., като е приел, че съобразно принципа на справедливостта, залегнал в ч.52 ЗЗД, претърпените от ищцата неимуществени вреди ще се обезщетят най-пълно със сумата 90 000 лв. В останалата част над 90 000 лв. до пълния предявен размер от 300 000 лв. отхвърлителното решение на Софийския градски съд е потвърдено.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие с чл.52 ЗЗД и ППВС 4-1968 и ППВС 4-1975 г., тъй като неправилно въззивният съд е определил характера на причинените на ищцата тежки телесни увреждания, каквито са състоянието на посттравматичен стресов синдром и вторична посттравматична аменорея. Навежда доводи, че Софийският апелативен съд не е отчел продължителното разстройство на съзнанието, довело да неблагоприятен вторичен ефект- емоционално-поведенчески промени. Подържа, че основната диагноза на ищцата е церебрална кома, което увреждане е с характер на тежка телесна повреда. Развива оплаквания, че неправилно въззивният съд е приел, че не е доказано настъпването на трайни увреждания у ищцата, а евентуалната необратимост на невропаталогичните и психопатологично увреждания ще съставлява ексцес. Счита за неправилно схващането на въззивния съд, че антероградната и ретроградната амнезия и някои нарушения в емоционално-поведенческата сфера на пострадалата биха били основания за ексцес, въпреки че са налице и липсват подобрения в тази сфера. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК преповтаря подробно развитите си доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснато нарушение на чл.52 ЗЗД, както и поради определяне на дължимото обезщетение в противоречие с ППВС №4-1968 и т.10 ППВС-№4-1975 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът ЗК [фирма] не взема становище по касационната жалба.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Не е посочено общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а именно да бъдат формулирани правни въпроси, обусловили конкретните правни изводи на съда. Касаторката не е изпълнила задължението си по чл.284, ал.3,т.1 във вр. с ал.1,т.3 ГПК да посочи точно и мотивирано основанията за допускане на касационно обжалване. Чрез преповтаряните в изложението по чл.284, ал.3 ГПК доводи за неправилно определяне характера и степента на получените от ищцата увреждания, както и за допуснато от съда нарушение на чл.52 ЗЗД, фактически обосновава основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК- твърдяна неправилност на обжалваното решение, които основания не могат да представляват същевременно и основания за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК. Преценката за подържаната незаконосъобразност на обжалваното решение не може да се извърши във фазата по чл.288 ГПК, поради което и сочените нарушения на закона като липса на мотиви за тежестта на уврежданията, определянето им в разрез с доказателствата по делото, нарушение на принципа за справедливостта при определяне паричното им пълното възмездяване, не могат да представляват основания за допускане на касационно обжалване.
Доводите за нарушение на чл.52 ЗЗД са от значение за изхода на делото, но доколкото тази преценка е предоставена на съда за всеки конкретен случай, тя не може да представлява основание за достъп до касация. „Справедливостта” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с конкретната преценката на обективно съществуващи обстоятелства за настъпилите увреждания, характерът и степента на които, обаче са субективни за всеки отделен индивид, в каквато насока са и дадените с ППВ4-1968 указания за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Несъгласието на жалбоподателката с направената от решаващия съд преценка за характера и степента на претърпените от нея увреждания, не означава че такава не е извършена. За определяне размера на заместваща ги облага няма обективен критерии. Във всеки отделен случай тя е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което чрез доводите за нарушение на чл.52 ЗЗД фактически се цели установяване в касационната инстанция на нова фактическа обстановка, различна от въприетата от въззивния съд, но съобразена с твърденията на касаторката. Решението, с което е определено дължимото застрахователно обезщетение, е резултат на конкретната съдебна преценка на конкретно събраните по делото доказателства, включително и изслушаната медицинска експертиза. Правилността на тази конкретна преценка не може да се проверява във фазата по чл.288 ГПК, поради което и не представлява основание за селектиране на касационната жалба.
Не е налице и подържаното допълнително основание за достъп до касация, което с оглед подържаното противоречие на обжалваното решение с посочените Постановления на Пленума на ВС, може да се квалифицира като такова по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Обжалваното въззивно решение не е постановено и в противоречие с т.10 на ППВС 4-75 г. С него е определена дължимостта на обезщетение за причинените неимуществени вреди при настъпило влошаване на здравословното състояние на пострадалата. Такива твърдения в случая няма, а преценката на съда за недоказване чрез медицинската експертиза на настъпили трайни увреждания на ищцата към момента на постановяване на обжалваното решение, не означа, че съдът не се е съобразил с указанията на Пленума на ВС за евентуалното им определяне при ексцес, ако в един по-късен момент се докаже настъпването на трайни, необратими увреждания, които са в причинна връзка с претърпяното ПТП.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №529 от 04.04.2012 г. п в.гр.д.№4337/2011 г. на Софийския апелативен съд, ГО, VІІІ състав, в частта с която е потвърдено Решение от 05.05.2011 г. по гр.д.№7438/2010 г. на Софийския градски съд, І ГО, 10 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. Н. Г. срещу ЗК [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за сумата над 90 000 лв. до пълния предявен размер от 300 000 лв.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: