О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 197
София, 24.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 17.03. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
т.дело № 740 /2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т. ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма],[населено място], чрез адвокат Г. П., с вх.№ 4044/11.06.2010 год. на Врачанския окръжен съд, срещу решение от 10.05.2010 год. по гр.д.№190/2010 год. на Врачанският окръжен съд, ГК, с което е потвърдено решение №93 от 10.02.2010 год. по гр.д.№2222/2009 год. на Врачанския районен съд, 7- ми гр.състав, с което е охвърлен предявения от настоящия касатор против ответницата С. К. М. иск с правно основание 439 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е възприел изводите на районния съд, че касаторът [фирма] дължи на ответницата С. М. процесните суми, предмет на изп.д.№141/2008 год. на Д. при Врачанския районен съд. С продажбата на търговското предприятие на [фирма] в несъстоятелност на касатора [фирма] /вж. Решение №820 от 04.05.2007 год. по гр.д.№290/2004 год. на Врачанския окръжен съд, влязло в сила на 20.06.2007 год. за обявяване на предварителния договор по чл.15 ТЗ за окончателен/ върху касатора- купувача [фирма] са преминали задълженията по чл.2.2 от Договора за вземанията на кредиторите по несъстоятелността от одобрения от съда списък по чл.692 ТЗ, включени в преобразувани в оздравителния план. Съдилищата са приели за доказано, че вземанията на ответницата С. М., произтичащи от трудови правоотношение с длъжника [фирма]/н/ са вписани служебно от синдика в списъка на приети вземания на основание чл.686, ал.1,т.1 и 2 във вр. с чл.687, ал.1 ТЗ, поради което не е оборено изпълняемото право, предмет на изпълнително производство по изп.д.№144/2008 год. на Д. при ВРС. Кредитирани са представените пред Врачанския районен съд на стр.13 Списък на служебно приетите вземания на работниците и служителите на [фирма][населено място], т.1418, Две удостоверения под №290 от 13.02.2009 год., р.п. от 11.07.2008 год., двете на Врачанския окръжен съд, находящи се на стр.47 и 48, всичките по гр.д.№2222/2009 год. на Врачанския районен съд, удостоверяващи включването на вземанията на ответницата М. в служебно приетите от синдика вземания на работници и служители, произтичащи от трудови правоотношения. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, защото взискателката М. не фигурира в списъка на служебно приети вземания на работници и служители на [фирма] и преобразувани в оздравителния план. Като основания за достъп до касация подържа тези по чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК. Формулира като значим за изхода на делото материалноправния въпрос : „Дали дружеството -купувач по договор за продажба на търговско предприятие в несъстоятелност, поема задълженията за удовлетворяване вземания на кредитори, чиито вземания не са включени в списъка на служебно приети вземания на работниците и служителите”.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответницата по касационната жалба С. М. оспорва основанията за достъп до касация, а по същество и нейната основателност, претендира разноски.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Касаторът „Ново Х.” чрез формулирания си и цитиран по-горе въпрос не е посочил общото основание за достъп до касация- а именно да посочи значимия за изхода на делото правен въпрос, обусловил правните изводи на съда по конкретния спор. С пренасянето на съдържанието на въззивната жалба в касационната и с позоваването на нуждата от разкриване на действителното правно положение по делото не са изпълнени задълженията по чл.284, ал.3, т.1 във вр. с ал.1,т.2 ГПК за точно и мотивирано изложение както на касационните основания/чл.281, ГПК/, така и тези за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът дали купувачът на търговското предприятие на дружеството, обявено в несъстоятелност, поема задължения за удовлетворяване на вземанията на кредитори, чиито вземания не са включени в списъка на служебно вписаните вземания, не е обусловил правните изводи на съда, тъй като и двете съдебни инстанции въз основа на безспорните доказателства са приели, че вземанията на ответницата М., произтичащи от трудово правоотношение, са включени в списъка на служебно приетите от синдика вземания. Във формулирания от касатора в изложението му по чл.284, ал.3,т.1 ГПК въпрос не се съдържа питане за преобразуващото действие на оздравителния план спрямо тези вземания. От твърденията в самата касационна жалба, че тези вземания не са предвидени за плащане в оздравителната програма, както и от позоваването на чл.2, т.2 от Договора за продажба на търговско предприятие, не може да се изведе такъв въпрос, защото по делото безспорно е доказано, че вземанията на ответницата са включени в списъка на служебно приети вземания, а какво е преобразуващото действие на оздравителния плана спрямо тези вземания касаторът-ищец нито е доказал, нито е излагал доводи в тази насока.
Не са налице и допълнителните основания за селектиране на касационната жалба. Доводът за нуждата от установяване на конкретната фактическа обстановка по делото, както касаторът я е определил като „обективна истина”, във връзка с тълкуване на разпоредбата на 2,т.2 от Договора за продажба на търговското предприятие, както и на преобразуващото действие на оздравителния план спрямо служебно приетите от синдика вземания на работници и служители, би бил от значение за правилното решение по конкретното дело, но не може да представлява допълнителното основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1,т.3 ГПК- да бъде от значение за точното прилагане на закона , както и за развитие на правото. Касае се за конкретно доказване на конкретни фактически обстоятелства, които не могат да бъдат предмет на установяване в касационното производство. Касационният съд се произнася по правилното приложение на закона от въззивния съд въз основа на установената от него фактическа обстановка.
С представеното окончателно решение №301 от 04.03.2008 год. по ч.гр.д.№51/2008 год. на Врачанския окръжен съд, в което е прието, че вземането на лице, извън страните в настоящия процес, не е прието по съответния ред в производството по несъстоятлноста, не се доказва и противоречива съдебна практика. Въпросът кое вземане в производството по несъстоятелността се смята за прието, е разрешен с нормата на чл.693 ТЗ, която препраща към включването на вземането в одобрения от съда списък на приети вземания по чл.692 ТЗ, който факт подлежи на доказване, а не на тълкуване.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.05.2010 год. по гр.д.№190/2010 год. на Врачанският окръжен съд, ГК, с което е потвърдено решение №93 от 10.02.2010 год. по гр.д.№2222/2009 год. на Врачанския районен съд, 7- ми гр.състав.
ОСЪЖДА [фирма][населено място], Мездренско шосе да заплати на С. К. М. сумата 200 лв. изплатен адвокатски хонорар.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: