О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 723
София, 09.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 01.11. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 195/2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма], чрез юрисконсулт И. И. , с вх.№8/03.11.2012 г., подадена чрез куриер на 30.12.2012 г., срещу решение №1761 от 21.11.2011 г. по гр.д.№2202/2011 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 1 състав, с което са потвърдени в уважителната част решение №1037/25.02.2011 г. и допълнително решение №2675/10.05.2011 г., двете по гр.д.№5417/2010 г. на Софийския градски съд, ГК, І-14 състав, с които са уважени предявените от Л. Л. К., Е. Л. Н. и Б. С. С. срещу касатора при условие на обективно и субективно съединяване искове с правно основание чл.226 КЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД за първата ищца за сумата 40000 лв., за втората- 60 000 лв. и за третата- 35 000 лв., представляващи дължимо застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка за първите две ищци и дъщеря за последната, настъпила в резултат на ПТП, виновно причинено от водач на автомобил, чиято отговорност е застрахована по застраховка „Гражданска отговорност” при касатора. За да уважи предявените искове с правно основание чл.226 КЗ в посочените по-горе размери, съдът е приспаднал от определения общ размер на дължимото обезщетение за всяка едно от ищците доброволно изплатеното от застрахователя. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно постановено в нарушение на материалния закон-чл.52 ЗЗД, нарушаване на принципа на справедливостта при определяне размера на причинените неимуществени вреди, както и че неправилно е определена началната дата на присъдената лихва за забава върху доброволно изплатеното застрахователно обезщетение. Подържа основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК като сочи като „съществен материалноправен въпрос размера на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди”, решен в противоречие с практиката на ВКС”. Подържа и постановяване на обжалваното въззивно решение в противоречие с ППВС-4-1968 год.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283, във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответниците по касационната жалба оспорва оспорват основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба, претендират разноски.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол. Формулирания от кастора правен въпрос за размера на застрахователното обезщетение е от значение за решаване на делото, но доколкото законът задължава съда да определи обезщетението при условията на чл.52 ЗЗД, което е и сторено в случая, решението е резултат на конкретна съдебна преценка, съобразно установените по делото конкретни факти и обстоятелства, поради което не може да представлява основание за достъп до касация. Чрез така поставените въпроси касаторът [фирма] фактически изразява несъгласието си с приетата от въззивния съд фактическа обстановка и цели приемане на нова, различна от вече установената, за да бъдат направени изгодни за касатора правни изводи. Предоставената от законодателя в чл.52 ЗЗД възможност съдът да определя размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди по справедливост произтича от факта, че за определянето им не може да има обективен критерии, за разлика от претърпените имуществени вреди. Причинените неимуществени вреди на могат да бъдат поправяни, а могат само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Тази заместваща облага във всеки отделен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което причинените неимуществени вреди следва да се определят по тяхната действителна стойност към момента на увреждането. Такива са и дадените с т.11 на ППВС 4-68 указания, поради което обжалваното решение не е постановено в противоречие с тях.
Не са налице и другите подържани допълнителни основания за достъп до касация. С приложеното решение №158 от 28.12.2011 г. по т.д.№157/2011 г. на ВКС, І Т.О. касаторът не доказва противоречива съдебна практика при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. С оглед конкретността на тези вреди, при определянето им не може да се формира единна съдебна практика. А и с приложеното решение съдът се е произнесъл по задължението на решаващия съд да извърши преценка на всичките правнорелевантни факти и обстоятелства, което е сторено в случая. Не е налице и подържаното допълнително основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.Произнасянето по поставени от касатора правен въпрос не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, защото съществува изобилна и непротиворечива съдебна практика за определяне размера на причинените неимуществени вреди по справедливост. Подържаното основание за допускане на касационно обжалване би било налице, само когато чрез конкретното съдебно решение ще се попълни липсата на такава или поради промяна в законодателството се налага преосмислянето й/вж. т.4 на ТР1-2010-ОСГКТК/.
На основание чл.78, ал.3 ГПК във вр. с чл.38, ал.2 ЗА, във вр. с чл.7, , ал.2, т.4 във вр. с чл.9 Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на Л. Л. К., Е. Л. Н. и Б. С. С. ще следва да се присъди общо сумата 2 362.50 лв. дължим адвокатски хонорар за настоящата инстанция.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1761 от 21.11.2011 г. по гр.д.№2202/2011 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 1 състав.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Л. Л. К., Е. Л. Н. и Б. С. С. общо сумата 2 362.50 лв. разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: